Справедливост по поръчка? Защо Висшият съдебен съвет не може да е политически трамплин

sliven24
справедливост по поръчка? защо висшият съдебен съвет не може да е политически трамплин

Всяко общество жадува за справедливост. То очаква съдебната система да бъде онзи непоклатим стълб, който гарантира равенство пред закона и безпристрастно отсъждане. В центъра на тази надежда стои Висшият съдебен съвет (ВСС) – органът, който кадрува магистратите, определяйки кой да правораздава и кой да защитава интересите на държавата. Но какво се случва, когато този ключов орган започне да изглежда по-скоро като следваща спирка в политическа кариера, отколкото като крепост на независимостта?

През последните години наблюдаваме тревожна тенденция: все повече кандидати за ВСС пристигат директно от коридорите на властта. Министри, заместник-министри, депутати, ръководители на политически кабинети – хора, чиято кариера е била пряко обвързана с изпълнителната или законодателната власт, с определени политически платформи и лидери. Това не е просто любопитен факт от биографията; това е фундамент, изграден върху политическо доверие и лоялност, което трудно може да бъде заличено с едно просто преминаване в друг кабинет.

Когато някой е бил част от правителствен екип, той е работил за осъществяването на конкретна управленска програма, базирана на политически ангажименти. Освобождаването от длъжност не изтрива тези връзки. Как може обществото да повярва, че вчерашният политически съюзник днес ще бъде напълно безпристрастен арбитър в съдебната власт? Въпросът не е дали даден човек е „добър“ или „лош“ политик, а дали е способен да гарантира пълна дистанция от предишните си ангажименти и да избегне всякакво възприемане за политическа зависимост. Защото във ВСС няма място за „добра“ или „лоша“ политическа зависимост – има само необходимост от абсолютна независимост.

Показателни са случаите на лица с многократни назначения в различни правителства – от служебни до редовни кабинети, заемайки постове като заместник-министри на вътрешните работи или правосъдието, или ръководители на политически кабинети. Тези биографии, колкото и впечатляващи да са в сферата на изпълнителната власт, повдигат сериозни въпроси за истинската независимост при преминаването им в съдебната система. Дори дългогодишни депутати от определени парламентарни групи се оказват сред номинираните, което допълнително размива границите между политика и правосъдие.

ВСС не е нито политическо убежище за приключил мандат, нито трамплин за следващ пост. Неговото предназначение е да осигурява работещи конкурси, обективни атестации и справедливи кадрови решения, които да водят до истинска съдебна реформа. Ако този орган се превърне в арена за партийни сделки и лични амбиции, тогава всяка надежда за подобряване на правосъдието е обречена. Обществото заслужава да знае, че магистратите, които го управляват, са избрани въз основа на професионализъм, почтеност и доказана независимост, а не на политически връзки.

За да може съдебната власт да защитава справедливостта, тя трябва да е убедително независима от онези, които я избират. Парламентарната квота не е партийна квота, а правото на депутатите да номинират не им дава право на последващо влияние. Време е да се сложи ясна граница, за да може ВСС да бъде това, което трябва да бъде – гарант за правовия ред, а не продължение на политическите битки.

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Next Post

Две десетилетия в сърцето на Европа: Роберта Мецола с висока оценка за България

Брюксел се превърна в сцена на признание за пътя, извървян от България през последните двадесет години. В сърцето на европейската демокрация беше отбелязан значим крайъгълен камък – предстоящата годишнина от присъединяването на страната ни към голямото европейско семейство. Председателят на Европейския парламент, Роберта Мецола, не спести похвалите си за постигнатото […]
две десетилетия в сърцето на европа: роберта мецола с висока оценка за българия