
Европа се сблъсква с един от най-трудните проблеми на съвременната миграционна политика: как да се постъпи с хората, на които е отказано убежище, но чиито родни страни отказват да ги приемат обратно. Този правен и административен тупик принуждава правителствата да търсят нестандартни, дори радикални решения далеч извън границите на континента.
В този контекст се появява амбициозният и противоречив план за създаване на специални центрове за връщане в Руанда. Идеята е мигрантите, които нямат право да останат в ЕС, но не могат да бъдат депортирани, да бъдат изпратени в Африка, където ще бъдат разпределени в специализирани структури.
Коалицията, която стои зад тази инициатива, включва пет ключови европейски държави: Германия, Австрия, Нидерландия, Дания и Гърция. Те се опитват да създадат нов механизъм за управление на потоците, който да действа като отблъскващ фактор и едновременно с това да реши проблема с т.нар. „недепортируеми“.
Германският министър на вътрешните работи, Александер Добринт, определя този подход като конструктивен. Според него това е единственият изход за хора, които са лишени от всякакви перспективи в Европа, а държавите им на произход демонстрират пълно нежелание за сътрудничество по въпросите на репатрирането.
Преговорите за реализирането на тези центрове се очаква да започнат в най-скоро време. Този ход бележи сериозна промяна в стратегията на Европа, която все повече залага на външни партньори за решаване на своите вътрешни кризи.
