
Предстоящият бюджет за 2027 година белязва фундаментална промяна в подхода към управлението на публичните финанси в България. Вместо традиционните счетоводни сметки и сухи екселски таблици, новият модел се фокусира върху конкретни политики, сектори и стратегически цели. Целта е държавният бюджет да спре да бъде просто техническа процедура и да се превърне в инструмент за постигане на реални приоритети.
Ключовото предизвикателство пред правителството е постигането на деликатен баланс между фискалната дисциплина и икономическия растеж. Използвайки метафората за управлението на тежък камион, се подчертава, че твърде рязкото завиване на волана към намаляване на разходите може да доведе до „преобръщане“ на икономиката и рецесия. Въпреки това, за първи път от десетилетия се предвижда реално свиване на разходите в абсолютна стойност с около 800 милиона лева, като те ще паднат от 43,5% на 39,6% от брутния вътрешен продукт.
България се намира в трудна позиция, попадайки в процедура по свръхдефицит – състояние, което много малко страни в ЕС са преживявали. Амбицията е излизането от този режим да стане за три години, вместо за стандартните пет. Паралелно с това, международната агенция Standard & Poor’s коригира перспективата на страната на „стабилна“, което е резултат от натрупани макроикономически дисбаланси, високи цени на енергоносителите и бързо нарастващи възнаграждения, които застрашават конкурентоспособността на икономиката.
В административен план се очаква реално намаляване на държавния апарат чрез закриване на 5000 щатни бройки. По отношение на социалните политики, фокусът е върху реформата в системата за хората с увреждания. Планира се преразглеждане на ТЕЛК експертизите, за да се елиминират злоупотребите и средствата да достигнат до тези, които наистина имат нужда. Предвидени са и данъчни облекчения за работещи с увреждания и техните родители, както и по-гъвкави трудови договори за личните асистенти.
Една от най-позитивните новини за бизнеса е свързана с данъка върху свръхпечалбите в сектора на храните. Нагласата е прагът за прилагане на този данък да бъде значително повишен – от 5 на 25 милиона лева. Тази стъпка цели да защити малките търговци и да насочи финансовите рестрикции единствено към големите играчи с доминираща пазарна мощ, които извличат монополни ренти.
