България продължава да държи челната позиция в една от най-неприятните класации на Европейския съюз – тази за подоходното неравенство. Докато в държави като Словакия разликата между най-богатите и най-бедните е минимална, у нас пропастта се разширява, оставяйки над 1,3 милиона души в капана на бедността. Коефициентът на Джини, който измерва този социален разлом, поставя страната ни далеч над средните европейски нива, подчертавайки структурните проблеми в икономиката.
Реалността зад статистиката се усеща най-силно от хората, които въпреки своето образование и заетост, едва успяват да покрият базовите си нужди. Пример за това е съдбата на многодетни семейства, където дори два дохода не гарантират сигурност. При необходими над 1500 евро за издръжка на тричленно домакинство, много българи се оказват в ситуация, в която изборът между нови дрехи за децата и плащането на сметки е ежедневие.
Икономическият анализ показва, че основният проблем се корени в изчезващата средна класа. Докато сектори като информационните технологии и банковото дело предлагат високи стандарти, близо половин милион души остават „закотвени“ на минимална работна заплата. Липсата на достатъчно добре платени работни места в по-малките населени места допълнително сегментира обществото и концентрира богатството само в големите градски центрове.
Критиката към социалната система често е насочена към нейната „хоризонталност“. Вместо да се фокусира върху най-уязвимите групи, държавната подкрепа често се разпилява под формата на малки суми за мнозина, което не води до реална промяна в жизнения стандарт. Въпреки че социалните трансфери успяват да намалят наполовина дела на хората под прага на бедност, те не са достатъчни, за да затворят огромната ножица в доходите.
Погледът към бъдещето включва амбициозни планове в Бюджет 2027, предвиждащи стотици милиони евро допълнително за подкрепа на семейства с деца и хора с увреждания. Държавата си поставя за цел до 2030 г. да извади близо 800 000 души от риск от бедност. Дали обаче тези мерки ще бъдат достатъчни, за да се изгради здрава средна класа, остава въпрос, на който само времето и икономическата стабилност ще отговорят.
