Българският футбол губи един от своите най-влиятелни пазачи на вратата. На 73 години си отиде Дражо Стоянов, оставяйки след себе си празнота и много ценни спомени. Трагичната новина бе потвърдена от негови близки, като причината за кончината му е втори тежък инсулт, настъпил в нощта на 12 и 13 ноември.
Пътят на Стоянов в спорта започва в родния Бургас, където като юноша на Черноморец демонстрира своя изключителен талант. Скоро след това, през 1973 година, той се присъединява към ЦСКА. С „армейците“ той достига върха на българския футбол, изписвайки името си в историята като шампион на България и двукратен носител на националната купа.
Въпреки големите успехи в София, сърцето на Дражо винаги е било в Бургас. Той се завръща в Черноморец за шест години, а след това прекарва още едно десетилетие в Нефтохимик. Там той заема ключова роля, ставайки първият капитан на отбора след сливането му с Локомотив (Бургас).
Статистиката на легендарния вратар е впечатляваща – над 380 изиграни мача в професионалния футбол. Стоянов държи и рекорда за най-много срещи за Нефтохимик, с общо 277 мача. Любопитен факт е, че в кариерата си той е отбелязал пет гола, като четири от тях са от дузпи, а един – по случайност, от собствената си врата.
Дори след като смени ръкавиците с тренерския костюм, Дражо Стоянов не спря да помага на спорта. Като наставник в Нефтохимик и други местни отбори, той се превърна в ментор за цяло поколение бургаски вратари, предавайки им опита и дисциплината си.
В името на Черноморец, клубът, с който е свързан, го описа като изключителен човек и приятел, който завинаги ще остане част от техните „акули“. Неговата страница в историята на спорта е затворена, но примера му ще вдъхновява бъдещите поколения.
