Може ли една чаша да струва 1 милион и 800 хиляди британски паунда? О… да, може. И то далеч преди инфлацията да се разшета из нашия нов Стар свят. Точно за толкова в Британия е продадена една сребърна римска чаша от I век от н. е. преди 37 години. Но чашите, които виждате на снимката, са вероятно много по-скъпи, защото притежават още по-богата украса. Те са от знаменития тип „Боскореале“. Наричат се така, защото първите чаши от този вид са намерени във вила „Пизанела“ в градчето Боскореале в Италия и се превръщат в символ на богатството и изяществото на Римската империя.
Това коментира във „Фейсбук“ Росен Петров.
И още нещо важно: те са намерени в България през 2009 г., когато водеща новина бяха проучванията на т.нар. Източна могила в Караново. За праисторическата селищна могила в същото това новозагорско село съм ви разказвал – оттам е прочутият печат от Караново и тя е толкова важна в археологията, че на нея е наречена цяла праисторическа култура. Но днес думата ми е за Източната могила, в която преди 18 години, през 2008 г., археологът д-р Веселин Игнатов откри изключително богато погребение на тракийски благородник, положен заедно с огромна четириколесна колесница, конете и изумително количество предмети. Та сред тях бяха и прочутите сребърни чаши, близки до стила „Боскореале“, датирани от същия период – I век от н. е. – и вероятно по-ценни от техния „лондонски събрат“.
Много често под път и над път се употребява думата „уникално“, но тази находка реално е такава – заради изобилието на артефактите и заради добрата запазеност на самата колесница и размерите на нейните колела. Дали погребенията с колесници се свързват само с траките? Самият Игнатов, който е най-големият специалист по антични колесници не само в България, в свое интервю дава конкретни и красноречиви цифри – подобни ритуални погребения има едва 3 открити в Галия, 27 в Панония и останки от над 230 в Тракия, повечето разграбени от иманяри. По това можем да съдим доста аргументирано какъв е този ритуал – той е дълбоко свързан с вярванията на траките.
Има и още нещо. Траките не са били само неприятели на Рим. В дълги периоди те са били негови съюзници. Така например последният владетел на Одриското царство Реметалк III бил близък приятел на император Калигула. Част от тракийската знат е имала висок статут в империята, което обяснява защо много траки и илири заемат високи позиции, включително стават императори и оставят богати материални следи по днешните ни земи, символизиращи тяхната мощ и богатство.
Дотук хубавото в тази история свършва. Защото това световно откритие стана жертва на „пунически войни“ за неговото запазване и дълги години беше оставено почти на произвола на съдбата. Впрочем, както и други обекти – като например величествената кула в могилата Малтепе до Пловдив, която в крайна сметка почти се срути.
В историята прочут остава римският сенатор Катон Стари, който при всяка своя реч казвал: „И все пак Картаген трябва да бъде разрушен“. В нашата реалност сякаш имаме някакъв Катон – пазител на българското безхаберие, който често казва: „И все пак културно-историческото наследство по земите ни трябва да бъде разрушено“. Е, между двамата има и разлика. Римският Катон минава за положителен герой, докато нашият е символ на духа на родното отрицание и разруха.
