Времената на привидно спокойствие в България често крият под повърхността си напрежение, което чака само малка искра, за да избухне. Социологът Боряна Димитрова от „Алфа Рисърч“ чертае тревожна картина на обществените настроения след президентската кампания и поредицата от трагични събития, включително тежката катастрофа на магистрала „Тракия“. Според нея съпричастността към жертвите ще става все по-силна движеща сила, която може да промени политическите везни.
Геополитическият разлом също се задълбочава, като това стана ясно по време на срещата във Варна между премиера и председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Различията в позициите им относно конфликта в Украйна не са просто дипломатически нюанси, а сериозни сигнали, които отекват дълбоко в обществото. Димитрова подчертава, че тези разминавания подхранват вътрешните разделения и поставят под въпрос посоката, в която страната поема в международен план.
Погледът към политическата карта близо четири десетилетия след началото на демократичните промени разкрива интересна метаморфоза. Традиционните партии, поставили основите на прехода, днес са или история, или бледи сенки на миналото си. Наблюдава се консолидация в ляво-националистическото пространство, докато в същото време проевропейските и либералните сили остават фрагментирани. Тази липса на единство пречи на формирането на стабилна и ефективна алтернатива, която да противодейства на концентрацията на власт.
Една от най-големите илюзии в съвременната ни политика се оказва лозунгът за „битката с олигархията“. Подобно на някогашните обещания за борба с номенклатурата, това послание носи изборни победи, но бързо губи своята тежест след затварянето на урните. Боряна Димитрова отбелязва, че разминаването между предизборната реторика и реалните действия след това създава вакуум, който лесно може да бъде запълнен от ново, по-радикално недоволство.
В крайна сметка, мълчаливото недоволство на българския гражданин не е признак на съгласие, а по-скоро натрупване на потенциална енергия. Когато институциите не успяват да отговорят на очакванията за справедливост и стабилност, социалният взрив става въпрос на време, а не на вероятност. Политическият елит трябва да разбере, че легитимността се печели с реални резултати, а не само с добре опаковани предизборни лозунги.
