През по-голямата част от съветската епоха страхът от ядрената катастрофа беше централен елемент от общественото съзнание. Пропагандата не криеше факта, че един единствен конфликт от такъв мащаб би довел до пълното заличаване на човечеството, а концепцията за „ядрената зима“ се превърна в един от най-мрачните кошмари на онова време.
Този глобален консенсус за взаимно унищожение достигна своя дипломатичен връх през 1985 година. Тогава Михаил Горбачов и Роналд Рейгън в Женева формулираха фундаменталния принцип, че в ядрена война няма победители и тя никога не трябва да бъде започната – истина, която остана непокътната дълго след разпадането на СССР.
Дори в по-новото минало, през юни 2021 г., същата формула бе повторена. Срещата между Владимир Путин и Джо Байдън в Женева seemed да потвърждава, че светът все още се води от логиката на сдържането и общото оцеляване, като двамата лидери официално се съгласиха, че ядреният конфликт е недопустим.
Днес обаче наблюдаваме тревожна промяна в руската риторика и стратегическо мислене. Принципите, които десетилетия наред бяха считани за свещени в името на човешкия вид, изглеждат вече остарели или напълно пренебрегнати от Кремъл, превръщайки ядреното оръжие от инструмент на сдържане в средство за политически натиск.
