
Европа се намира в центъра на невидима, но осезаема буря, която цели да разклати основите на сигурността и спокойствието на гражданите. Поредицата от бомбени заплахи, насочени към самолети, училища и обществени сгради, не бива да се разглежда просто като поредица от изолирани инциденти. Според водещия експерт по киберсигурност Явор Колев, тези действия са част от мащабна стратегия за дестабилизация, която изисква сериозен анализ на интересите и възможностите на потенциалните извършители.
Когато търсим отговор на въпроса кой има интерес от хаос в европейското пространство, следите често водят в една посока. Москва разполага с необходимите ресурси и натрупан опит в провеждането на хибридни операции. Целта не е непременно физическо унищожение, а по-скоро всяване на масова паника и тестване на това колко бързо и ефективно могат да реагират службите за сигурност в държави, които Русия възприема като враждебни.
Интересен и същевременно тревожен аспект на тази кампания са кибератаките срещу хладилните системи на големи търговски вериги в Европа. Този тип посегателства показват, че фронтът на хибридната война се разширява към критичната инфраструктура, която пряко засяга ежедневието на хората. Повторението на подобни атаки в рамките на кратък период е ясен сигнал, че европейските институции все още не са напълно подготвени за бърза координация и превантивни действия.
Заплахите служат и като своеобразно разузнаване чрез действие. Чрез активирането на протоколите за безопасност в различни държави, организаторите на тези кампании наблюдават отблизо работата на полицията и службите. Всяка грешка или забавяне в реакцията се анализира, за да бъде използвана в бъдещи, вероятно още по-сложни операции. Липсата на категорични резултати от разследванията на заплахите от началото на октомври само засилва чувството за несигурност.
България, като неделима част от европейската архитектура за сигурност, също е на прицел. Въпреки че страната ни инвестира в развитието на своите кибероргани и участва активно в обмена на информация в рамките на ЕС, експертите са категорични – ресурсите в тази сфера никога не са достатъчни. Технологичният напредък на противника изисква постоянно обновяване на защитните механизми и по-тясно сътрудничество между държавния сектор и частния бизнес, особено в сферата на търговията и услугите.
