Китай разтърси световните пазари на суровини, обявявайки мащабно преизчисляване на своите стратегически минерални запаси. Вместо да разчита единствено на нови открития, страната извърши гигантска ревизия на потенциала на вече съществуващи обекти, превръщайки доскоро смятани за нерентабилни находища в ключови активи за националната икономика.
Мащабите на тази геоложка офанзива са впечатляващи. Данните сочат, че само добавеното злато в отчетите се равнява на общия капацитет на 50 големи находища. Аналогичен е успехът при никела, където преоценката добави ресурси, еквивалентни на още 30 мащабни мини. Тези цифри не идват от нищото, а са резултат от едногодишен труд на близо 2000 експерти, анализирали над 1800 минни района в 27 провинции.
Технологичният сектор е големият победител в тази стратегия. Особено внимание заслужава реният – изключително важен метал за производството на реактивни двигатели, чиито официални запаси са скочили с над 200%. Способността му да издържа на екстремни температури го прави незаменим за авиокосмическата индустрия, където Китай се стреми към пълна независимост.
Наред с рения, страната отчита сериозен ръст в наличността на галий, индий, тантал и ванадий. Тези елементи са гръбнакът на модерната електроника и високотехнологичното производство. Геолозите са успели да идентифицират и напълно ново находище на циркон в Синцзян-Уйгурския автономен район, което е от критично значение за ядрената енергетика на страната.
Това не е краят на амбициозния план на Пекин. Министерството на природните ресурси вече подготвя следващата фаза от програмата си за периода 2026-2030 г. Целта е ясна: пълна инвентаризация на минералното богатство, която да осигури енергийната и технологична сигурност на Китай за десетилетия напред.
