
Една от най-разпознаваемите фигури на българския преход, Стефан Софиянски, днес отбелязва своя 75-и рожден ден. Известен със своята вечна усмивка и прагматичен подход, той остави траен отпечатък в най-новата история на страната ни както като дългогодишен кмет на столицата, така и като министър-председател в критичен за държавата момент.
Пътят му в голямата политика започва през 90-те години в редиците на Съюза на демократичните сили (СДС). През 1997 година, в разгара на една от най-тежките икономически кризи в България, той застава начело на служебно правителство, назначено от президента Петър Стоянов. Този кратък, но интензивен мандат се помни с първите стъпки към стабилизиране на лева и подготовката за въвеждане на валутния борд.
Управлението на София обаче остава неговата най-голяма политическа емблема. Софиянски беше начело на Софийска община в продължение на десетилетие – от 1995 до 2005 г. През този период градът премина през мащабни трансформации, а той спечели три последователни кметски мандата, демонстрирайки висока степен на обществено доверие.
Преди да се отдаде на политиката, Софиянски гради професионален опит в сферата на икономиката и технологиите. Завършил „Статистика“ във Висшия икономически институт „Карл Маркс“, той работи в Министерството на транспорта, а по-късно и в Центъра по електронизация на строителството. Този технически бекграунд вероятно му помага по-късно, когато оглавява Комитета по пощи и далекосъобщения в началото на демократичните промени.
Политическата му кариера преминава през интересни метаморфози. След като напуска СДС през 2001 г., той основава Съюза на свободните демократи (ССД). С тази формация той продължава присъствието си в обществения живот, включително като народен представител в 40-ото Народно събрание и като един от първите български представители в Европейския парламент след присъединяването на страната към ЕС през 2007 г.
Въпреки динамичния си политически живот, Стефан Софиянски винаги е подчертавал значението на семейството. Заедно със съпругата си Алиса Балдева са отгледали три дъщери. Днес, от дистанцията на времето, той остава фигура, която предизвиква дискусии, но несъмнено е част от архитектурата на модерна България.
