
Българският тежкоатлет Карлос Насар отново стъпи на родна земя, носейки със себе си не просто четвърта световна титла, а усещането за пълна доминация в щангите. На летището шампионът бе посрещнат с вълна от народна любов, която по негови думи е най-голямата му награда. Насар сподели, че спортът има уникалната сила да обединява нацията, а отговорността, която носи като лидер, го мотивира да продължава да показва силата на българския дух.
Един от най-коментираните моменти след триумфа му в Китай стана неговото изказване за конкурентите, които той шеговито нарече „шаранчета“. Насар обясни, че самочувствието му се гради върху реални резултати и способността му да разчита съперниците си само с един поглед. Въпреки опитите на нови и амбициозни щангисти да го изместят от върха, Карлос е категоричен, че тронът му принадлежи и България заслужава единствено първото място.
Пътят към тези три нови световни рекорда обаче не е бил безпрепятствен. Българският феномен разкри, че е трябвало да се справя със сериозни здравословни проблеми, които са застрашавали подготовката му. Едва месец преди началото на Световното първенство той е успял да стабилизира състоянието си, разчитайки на своя несломим характер и воля, за да достигне върховата си форма в точния момент.
Сълзи и признателност белязаха думите му, когато стана въпрос за покойния му треньор Илиян Илиев. Насар посвети своя исторически успех на човека, който го е изградил като спортист, и подчерта, че името на Илиев никога не трябва да бъде забравяно. За Карлос тази победа е триумф на „истинското българско сърце“, което не познава страх и болка по пътя към целта.
Статистиката от първенството в Нинбо е повече от впечатляваща. В новата категория до 95 килограма Насар буквално „прегази“ останалите, завършвайки със смазваща преднина от 16 килограма пред втория в класирането. С двубой от 415 килограма (185 кг в изхвърлянето и 230 кг в изтласкването), той постави три нови световни рекорда, оставяйки представителите на Казахстан и Иран далеч зад себе си.
Погледът на шампиона вече е насочен далеч в бъдещето. Докато му предстоят участия в Бундеслигата и Световната купа в Катар, голямата му амбиция остава без аналог в историята на този спорт. Насар мечтае да се превърне в единствения щангист в света с четири златни олимпийски медала – цел, която изглежда напълно постижима за атлет от неговия калибър.
