На сцената Пьотър Чайковски изглеждал като човек, който владее всеки звук. Когато сам заставал пред оркестъра обаче, го преследвал необичаен страх – че главата му може да падне. В ранните си опити като диригент понякога държал брадичката си с лявата ръка, докато размахвал палката с дясната. Тази странна поза не била театрален жест, а опит да овладее тревогата си.
Чайковски започнал да съчинява музика още на 4 години, но семейството му не го подготвяло за професията на композитор. На 10 години бил изпратен в Императорското училище за правознание в Санкт Петербург, а след това работил в Министерството на правосъдието. Едва през 1862 г. постъпил в новосъздадената Санктпетербургска консерватория. Четири години по-рано майка му починала от холера – загуба, която оставила дълбока следа в живота му.
Разходка по часовник и страх от нещастието
Композиторът имал почти ритуално отношение към ежедневните си разходки. След обяда той излизал сам за два или повече часа и вярвал, че ако се върне дори малко по-рано, може да го сполети беда. По време на тези разходки в главата му се раждали музикални идеи. Самият Чайковски пише, че „семето на бъдещото произведение“ се появява внезапно и започва да расте с голяма сила, когато е настроен за работа. Тъй като не се доверявал напълно на музикалната си памет, носел бележник.
Тази нужда от ред вървяла заедно с болезнена неувереност. Първият му клавирен концерт бил посрещнат от Николай Рубинщайн с унищожителна критика. Пианистът го нарекъл неизпълним и без стойност. Чайковски не променил произведението според настояванията му и го посветил на Ханс фон Бюлов, който го изпълнил за първи път в Бостън през 1875 г. Днес концертът е сред най-популярните в класическия репертоар.
Творби, които авторът не обичал
Една от най-известните му композиции също не била сред любимите му. За „Увертюра 1812“ Чайковски пише на Надежда фон Мек, че е „много шумна и гръмка“ и вероятно няма особена художествена стойност. Парадоксът е, че именно тази творба по-късно се превръща в един от символите на неговата музика.
Чайковски бил способен и на радикални решения спрямо собствените си произведения. След изпълнението на първата си опера „Воевода“ той унищожил партитурата. Част от музикалния материал обаче се появила отново в по-късни творби.
За „Лешникотрошачката“ композиторът пазел специална тайна. Той използвал челеста – инструмент с прозрачен, звънлив звук – за танца на Захарната фея и помолил издателя си да не разгласява нововъведението, защото се страхувал, че Римски-Корсаков и Глазунов ще го използват преди него.
Брак за няколко седмици и смърт с неясен край
Личният живот на Чайковски също е белязан от решения, които изглеждат необясними от днешна гледна точка. През 1877 г. той се жени за Антонина Милюкова, но бракът се разпада почти веднага. Двамата се разделят след няколко седмици и никога не стигат до развод. В същия период Чайковски преживява тежка нервна криза.
Финансова и емоционална опора в продължение на години му е Надежда фон Мек. Тя му отпуска годишна издръжка и двамата си пишат интензивно, но поддържат уговорката да не се срещат официално. Именно в тези писма композиторът разкрива много от страховете, навиците и съмненията си.
Чайковски умира на 6 ноември 1893 г. в Санкт Петербург, само девет дни след премиерата на Шестата симфония „Патетична“. Официалната причина е холера. По-късно се появяват хипотези, че смъртта може да е била самоубийство, но те не са доказани. Така около композитора остава не само музиката му, а и една от най-необичайните биографии в историята на класическата музика.
Източници: theguardian.com, classical-music.com, independent.co.uk
