Напрежението в малкия град Гурково внезапно ескалира до национално политическо ниво, след като акция на ГДБОП и СДВР предизвика вълна от остри реакции. Депутатите от ДПС Халил Летифов и Калин Стоянов се изправиха срещу действията на МВР, определяйки ги като форма на репресия и намеса в местни конфликти, които не изискват подобна силова демонстрация.
Халил Летифов алармира за сериозен психологически натиск върху местното население. Според него присъствието на специализирани полицейски части в градчето е довело до неоправдан страх и несигурност. Той постави под въпрос легитимността на операцията, подчертавайки, че държавните институции не трябва да се превръщат в инструмент за решаване на дългогодишни вражди между частни лица.
Още по-категоричен в изказванията си беше Калин Стоянов, който насочи огъня директно към вътрешния министър Иван Демерджиев. Бившият шеф на силовото ведомство обвини настоящото ръководство в създаването на мрежа от „кошаревски свидетели“. Стоянов твърди, че задържаните при последната акция всъщност са ключови фигури, свидетелстващи срещу определени местни бизнесмени, ползващи се с протекцията на министерството.
В основата на скандала стои арестът на четирима души, обвинени в незаконно проследяване с GPS устройство. Стоянов обаче вижда в това опит за неутрализиране на свидетели по дела срещу Мариян и Георги Цоневи. Според неговата версия, акцията е внимателно планиран ход, целящ да защити интересите на баща и син Цоневи, които според него поддържат съмнително близки отношения с висшето ръководство на МВР.
Публичният дебат се пренася и в социалните мрежи, където Стоянов продължава да разкрива детайли за предполагаеми схеми за влияние. Той свързва текущите събития с по-широк кръг от разследвания, включващи и други публични личности като Радослав Ревански, Димитър Гавазов и Христо Широков. Този сблъсък повдига фундаментални въпроси за независимостта на полицията и опасността от използване на правоохранителните органи за политически поръчки.
