Град Сливен е разтърсен от ново убийство, което завърши с ареста на Иван Радев. Този трагичен край обаче не е случаен, а по-скоро е кулминацията на поредица от системни пропуски в правосъдието, които са оставили опасен престъпник на свобода.
Години преди това фатално събитие, друг гражданин, Александър Бурлаков, е станал жертва на същия човек. Нападението тогава е било изключително брутално – четири прорезна рани по тялото и общо 43 шева, като голяма част от тях са били в областта на врата, което е застрашило живота му.
Въпреки тежестта на нараняванията и факта, че извършителят е бил тежък рецидивист, окръжната прокуратура в Сливен е определила случая като „лека телесна повреда“. Това решение е превърнало опит за убийство в нещо, което по тежест е било приравнено към обикновен уличен сбиване, като исканията за преквалифициране на обвинението са били отхвърлени.
Трагедията се крие в това, че Иван Радев е преминал през цикъл от кратки присъди и бързи освобождавания. Вместо да бъде изолиран от обществото за дълъг период, той е бил пускан многократно, което му е дало възможност да продължи с криминалните си действия, докато най-накрая не извърши най-тежкото престъпление.
Сега, когато един човешки живот е отнет, става ясно, че цената на неглижирането на закона е твърде висока. Прокуратурата, която е отказала да види реалната опасност в миналото, носи косвена морална отговорност за настоящия ужас, който би могъл да бъде избегнат с правилното приложение на наказателния кодекс.
