Широка автономия с международно участие би могла да осигури трайно решение за проблемите на българското малцинство в Сърбия. Това заяви председателят на българския Културно-информационен център в Босилеград Иван Николов в интервю за БГНЕС.
По думите му подобна стъпка зависи от готовността на Белград да продължи европейската си интеграция и от решимостта на България да постави въпроса за бъдещето на българите в Западните покрайнини.
„Може да звучи утопично, но е възможно да се постигне“, заяви Николов.
Като възможни примери той посочи автономията на Южен Тирол в Италия, автономните области в Испания и съществувалите в бивша Югославия автономни области Косово и Войводина. Според него моделът трябва да включва по-широки правомощия и международно участие, включително на България или на държавите, наследили бивша Югославия.
Права, образование и инфраструктура
Николов заяви, че след разпадането на Югославия българското малцинство е останало без необходимите гаранции за развитието си. Той твърди, че в Сърбия продължава политика на национална асимилация и обезлюдяване на районите на Западните покрайнини.
Според него евентуалната автономия трябва да регламентира правата на населението, образованието, здравеопазването, икономиката и инфраструктурата. Основното изискване е да бъде създадена задължителна институционална и законодателна рамка, която да гарантира прилагането на тези права.
Председателят на КИЦ в Босилеград разкритикува досегашния подход, основан на срещи на високо равнище и политически обещания. Той припомни поети преди 2018 г. ангажименти за инвестиции, трансгранично сътрудничество и използване на средства по международни програми.
По думите му тези обещания не са довели до практическа промяна, тъй като липсвала институционална рамка, която да задължава страните да ги изпълнят.
Неясноти около бъдещата политика на Белград
Николов приветства победата на студентската листа на изборите в Сърбия и края на управлението на Александър Вучич. Той обаче подчерта, че все още е рано да се правят изводи за бъдещия курс на страната.
Сред основните неизвестни той посочи конституирането на Скупщината и новото правителство, геополитическата ориентация на Сърбия, отношенията с Русия и Китай, европейската интеграция и политиката спрямо Косово. Николов предупреди, че студентското движение е разнородно и може да се сблъска с вътрешни противоречия.
Той изрази предпазливост и за отношенията с България, като заяви, че по време на студентските протести е имало случаи на отказ от интервюта за български телевизии.
Ограничени правомощия на националния съвет
Николов коментира и предстоящите избори за Национален съвет на българското малцинство в Сърбия. Според него институцията е замислена като инструмент за упражняване на културна автономия, но няма нито законодателна, нито изпълнителна власт.
Националните съвети могат да дават становища за ръководители на образователни институции и редактори на медии, но нямат реални механизми за прилагане на малцинствените права. Сред сферите им на дейност са образованието, информирането, културата и официалната употреба на малцинствените езици.
Източници: bgnes.bg
