Българският език вече ще има свой собствен „страж“ на държавно ниво. С приемането на новия Закон за българския език, който бе одобрен единодушно от всички 153 народни представители, се поставя началото на системна държавна политика за опазване и правилно използване на майчиния език в публичното пространство.
Централната точка на новата регулация е създаването на консултативен съвет към Министерския съвет. Този орган няма да бъде просто формалност, а ще притежава реални инструменти за влияние, като ще изготвя доклади за състоянието на езика и ще дава становища за учебните планове и учебниците. В състава му ще бъдат включени водещи експерти – от представители на БАН и университетски преподаватели до опитни учители по език и литература, а председател по право ще бъде директорът на Института за български език при БАН.
Основната цел на законодателната инициатива, внесена от партия „Възраждане“, е да се спре разпръснатостта на правилата. Досега разпоредбите за употребата на българския език бяха разпръснати в над сто различни закона, което правеше контрола труден, а механизмите за отговорност – неясни. Новият закон обединява тези изисквания в една цялостна правна рамка.
Обхватът на новите правила е широк и обхваща всички сектори на публичната сфера. Това включва не само образованието, но и държавната администрация, медийния сектор и дори електронната комуникация. Така държавата се стреми да гарантира, че книжовният език ще бъде водещ там, където се вземат официални решения и се общности с гражданите.
Важно е да се отбележи, че новата регулация не е насочена към частния живот. Законопроектиът изрично уточнява, че личната и неофициална употреба на езика остава извън обхвата на закона, а правата на хората, които използват други езици в частната сфера, не са ограничени по никакъв начин.
За да се гарантира максимална прецизност на текстовете, срокът за предложения между двете чтения беше удължен до максималните три седмици, преди документът да бъде окончателно приет от парламента.
