Сянката на една от най-противоречивите фигури на българския преход, Слави Бинев, продължава да вълнува общественото пространство чрез неговото последно интервю. Записан месеци преди фаталния 24 октомври 2026 г., този разговор не е просто хроника на един живот, а философска равносметка за грешките на едно цяло поколение. Бинев, който премина през спорта, бизнеса и високата политика, споделя своите виждания за цената, която България плати за своята привидна свобода.
Пътят му започва в залите по бойни изкуства – дисциплина, която по времето на социализма беше гледана с подозрение. Бинев си спомня как идеологическата машина е опитвала да забрани тези спортове, но фигури като Иван Славков са осигурявали необходимия „чадър“. Този ранен бунт срещу системата по-късно го отвежда до първите митинги на демократичните промени, където той и неговите съратници осигуряват охраната на зараждащата се опозиция.
Демокрацията обаче носи със себе си горчив привкус. За Бинев отварянето на прозореца към света е допуснало и „мръсен въздух“, който е задушил ценностите и образователната система. Той критикува съвременното общество за крайностите му – от пълното обожание до крайната омраза, призовавайки към по-обективен поглед върху хората и техните качества. Според него управлението на държавата е фин процес, който днес е подменен от лакейство и нагаждачество.
Когато става дума за бурните 90-те години, Бинев не бяга от темата за гангстерските войни. Той описва онази епоха като „градска джунгла“, в която оцеляването е изисквало замяната на писалката с боксови ръкавици. Въпреки сблъсъците със знакови фигури като Георги Илиев, той настоява, че никога не е бил агресор, а просто човек, който отказва да се предаде и защитава своята територия на свобода.
В по-късните етапи от живота си, Слави Бинев намери пристан в международния спорт и политиката. Като евродепутат и член на Съвета на Световната федерация по таекуондо, той се опитваше да канализира своята енергия в изграждането на структури, които държавата често пренебрегваше. Неговото последно послание остава като напомняне за сложността на прехода и вечната битка между личната свобода и обществения хаос.
