Софийските улици дълго време са били обитавани от една бледа, синеока сянка. Жена в светли дрехи, чийто поглед е изпълнен с неописуема тъга, която запитва всеки срещнат за един единствен човек – Йосиф Хербст. Това е Виола Каравелова, жена, чието име остана в сянката на по-известната ѝ сестра Лора, но чийто житейски път е бил може би още по-жесток и трагичен.
Родена в едно от най-влиятелните семейства на България след Освобождението, Виола е израснала в атмосфера на интелектуална елитарност и обществен дълг. Тя получава изискано образование в Санкт Петербург, в прочутия Елизаветински институт, което я изгражда като независима и модерна жена. Въпреки красотата и интелигентността си, тя се чувства чужда в консервативното българско общество, където неомъжвените дами бързо се етикетират като „стари моми“.
Петко и Екатерина Каравелови с двете им дъщери – Виола и Лора
Първият ѝ опит за семейно щастие е продиктуван от социалните очаквания. През 1910 г. тя се омъжва за богатия Илия Белинов. Бракът, който започва с блясъка на Париж, обаче бързо се превръща в кошмар от изневери и хазарт. Разочарована и счупена, Виола решава да се разведе и да се върне в София с единствения си син, за да започне отначало.Истинската любов идва по-късно в лицето на журналиста Йосиф Хербст. Тяхната връзка е толкова силна, че Виола приема юдейската вяра и името Сара, когато се венчават в Софийската синагога през 1921 г. Но съдбата не спира да я изпитва – през 1924 г. тя губи сина си от пневмония, а малко след това животът ѝ е разкъсан от политическия хаос на времето.
Йосиф Яков Хербст – български журналист и общественик
След кървавия атентат в църквата „Света Неделя“ през 1925 г., Йосиф Хербст изчезва безследно по време на репресиите. Виола прекарва следващите години в отчаяно търсене, пишеща до министри и влиятелни личности, включително и до княгиня Евдокия. Тя отказва да приеме мълчанието на властите за отговор, превръщайки се в символ на безкрайното чакане.Тази непоколебима вяра обаче става мишена за безскрупулните. Около нея започват да кръжат хора, които я изнудват за пари, лъжейки я, че съпругът ѝ е жив. Психическото ѝ състояние се влошава, докато тя накрая попада в частна клиника за душевноболни, където и завършва дните си около 1934 г. До последно тя е носила портрети на Йосиф по тялото си, сякаш те са единственият мост към изгубения ѝ свят.
Днес историята на Виола Каравелова най-накрая излиза от забравата. Чрез моноспектакъла „Седем нощи на Виола Каравелова“ от Боян Крачолов в Народния театър „Иван Вазов“, тази трагична фигура получава своя глас. Това е шансът на една жена, която бе изтрита от официалната история, най-сетне да бъде видяна и чута.
