Местната власт в Сливен се обяви категорично против плановете за реорганизация на Агенцията за социално подпомагане. Предложеният нов Устройствен правилник предвижда закриване на регионални дирекции в 15 области, сред които попада и Сливен. Кметът Стефан Радев вече предприе официални стъпки, изпращайки мотивирано възражение до най-високите етажи на държавната власт, включително до премиера и ресорните министри.
Основните опасения на общинското ръководство са свързани с драстичното отдалечаване на административните услуги от нуждаещите се граждани. Сливен обслужва 44 населени места, много от които се характеризират с високи нива на безработица и сериозна концентрация на уязвими групи. Според кмета, прехвърлянето на функциите към Стара Загора ще доведе до загуба на ключова областна експертиза и ще парализира оперативната работа по важни социални казуси.
Една от най-критичните сфери, които биха пострадали от подобна реформа, е приемната грижа. В момента екипите в Сливен работят в тясно сътрудничество с регионалните структури. Преместването на Комисията по приемна грижа в Стара Загора би принудило социалните работници и кандидатите за приемни родители да пътуват стотици километри за рутинни заседания. Това административно бреме неизбежно ще демотивира потенциалните приемни семейства и ще постави децата в риск в още по-несигурна позиция.
Стефан Радев подчертава, че регионалната дирекция в Сливен е незаменим партньор при изпълнението на държавните политики. Експертите от града участват активно в решаването на съдби – от процесите по закриване на социални институции до осигуряването на спешна подкрепа за хора в беда. Прекъсването на тези утвърдени връзки ще създаде институционален вакуум, който най-силно ще бъде усетен от възрастните хора и гражданите без възможност за дигитална комуникация или собствен транспорт.
В заключение, позицията на общината е ясна: централизацията не трябва да бъде за сметка на качеството на социалните услуги. Кметът настоява държавата да преосмисли подхода си и да отчете специфичните нужди на региона, вместо да налага структурни промени, които биха ограничили достъпа на най-слабите до институционална защита.
