Коментар на Веселин Стойнев:
Близо 1,1 млн. гласа за Илияна Йотова срещу 750 000 гласа за Андрей Гюров на втория тур на президентските избори. Йотова удвои резултата си от първия тур, Гюров го увеличи с 2/3. Поне половината от удвоения резултат на Йотова обаче идва от други партии и реално тя получава като гласове едва половината от тези, гласували за „Прогресивна България“ на парламентарните избори през април.
Също поне половината от увеличения резултат на Гюров идва от други партии извън ПП и ДБ, но въпреки това той е над резултата на ПП-ДБ, получен от тях през април. Затова, при цялата условност на точността на данните от екзитполовете и на корелацията между парламентарен и президентски вот, може да се каже, че управляващите трайно губят подкрепа, докато демократичната опозиция леко се разширява.
Сглобки по оста Русия – Запад
Разломът между двата електорални блока на президентския вот е главно геополитически, по оста Русия – Запад. От едната страна са „Прогресивна България“, „Възраждане“, БСП, ВМРО и „Величие“, от другата – ПП, ДБ, ГЕРБ и ДПС. Тази основна линия на политическо групиране, наричана и от двете страни „сглобка“, променя картината на групиранията и по другите две основни политически разделения: корупция-антикорупция и ляво-дясно, най-малкото защото ги нормализира. А когато „сглобка“ е синоним на всички политически групирания, тя се лишава от клеймото си.
Сглобка за антикорупцията
Упрекът на управляващите към Гюров и ПП и ДБ в сглобкаджийство е заради корупцията, доколкото ГЕРБ и ДПС са смятани и от „Прогресивна България“, и от ПП и ДБ за носители на корупционния модел. Отказът на Гюров обаче да търси обвързваща подкрепа от партии, включително от ГЕРБ и ДПС, е и съществена причина за загубата му на изборите – иначе той можеше да получи много повече гласове от техните избиратели. Но това сега оставя развързани ръцете на ДБ и ПП да правят сглобка с „Прогресивна България“ за избора на ВСС и за антикорупционни политики. В същото време ПБ може да притиска ПП и ДБ за техните гласове в парламента по тази линия, но не може да откаже и гласовете на ГЕРБ и ДПС. И дори сама може да отнесе упреци за сглобкаджийство с тях, ако например някои членове на ВСС бъдат избрани не просто с участието на ГЕРБ и ДПС, а с гласове от ГЕРБ и ДПС вместо от ПП и ДБ.
Сглобки вляво и вдясно
ПП и ДБ се разделиха още през май по оста ляво и дясно. Разделението се затвърди и след президентските избори, след като в нощта след втория тур лидерът на ПП Асен Василев дори не застана до Гюров заедно с лидерите на ДБ и в отделно изказване подчерта самостоятелния политически и икономически курс на ПП. ДБ пък често е на сходни десни позиции с ГЕРБ по отношение на бюджета и вероятно и при новия бюджет за 2027 ще е по-близо до ГЕРБ, отколкото до ПП. А ПП вероятно ще критикува ПБ от по-социални позици за бюджета ѝ, което ще я доближава до БСП и „Възраждане“.
Политическият профил на ПБ
Идеологическият профил на „Прогресивна България“ продължава да е двулик – леви очаквания срещу по-скоро дясна програма и не особено социални първи управленски стъпки. Той ще добие по-ясна форма с новия ѝ редовен бюджет, но партията изглежда ще се налага като народна партия в центъра, претендираща да представлява широки обществени групи. Основният източник на легитимност и на връзка с „народа“ ще продължава да бъде нейният лидер Румен Радев, но ако партията следва развитието на предшественика си ГЕРБ, ще трябва не само да спечели местната власт догодина, за да се утвърди като устойчива политическа формация, но и да се обзаведе с по-професионален управленски екип на национално ниво, каквато еволюция претърпя ГЕРБ по време на управленията си.
Нови политически платформи
Политическият капитал на Андрей Гюров след изборите, равняващ се на 750 000 гласа, не може да бъде пропилян и следва да бъде инвестиран. В нощта след изборите той сам даде заявка за това с думите си, че е създадена истинска гражданска алтернатива, която е добра платформа за последващо обединение около общи цели. Каква форма ще добие тази инвестиция предстои да разберем, но вариантите са най-различни: от нова партийна структура до хоризонтална непартийна структура, която „сглобява“ по-широки електорални тела както в, така и извън това на демократичната общност.
Политическите процеси в демократичната общност през последните десетилетия обикновено водят до периодични електорални разширения с появата на нови формации, които обаче често са за сметка на електорално поглъщане на предишни, следвано от свиване на представителството при неустойчиви нови проекти. Сегашното конфедеративно състояние между ПП и ДБ, при което центробежните сили продължават своя ход, изглежда максимално възможното за удържане на общия електорат поне по основни направления като геополитическото.
Появата на нов партиен субект обаче вероятно отново в немалка степен ще е за сметка на едната или другата формация. Затова основната задача на една нова „платформа“ би следвало да бъде укрепването на вече трасираните на президентския вот мостове към избиратели на ГЕРБ и извънпарламентарни формации, както и към огромната кохорта от негласуващи.
Така наследството от президентските избори далеч не се изчерпва с избора на държавен глава, а с отварянето на нови възможности за политически групирания и печелене на привърженици.
