Сега имаме много време да мислим защо и как отиде каруцата в дерето – за не знам кой пореден път… От нас зависи този път да не допуснем красноречивите шамани на „демократичната общност“ да ни омагьосват с обяснения как и защо всички други са виновни, освен самите тях. Поздравявам г-н Гюров с това, че получи доверието на 750 000 българи – над два пъти повече от това, което максимално получават на избори вечно невинните демократични лидери!
Това отбеляза във „Фейсбук“ Огнян Минчев.
Оттук нататък започва един сериозен разговор – този път, надявам се, решителен. Цялата власт в България е в ръцете на промосковската посткомунистическа политическа общност – чийто гръбнак е петата колона на Кремъл.
Имаме много ограничен времеви хоризонт за самоорганизация на проевропейското – проатлантическо гражданство в нов политически проект, който да бъде разумен, прагматичен и отворен за максимално широка подкрепа. Прозорецът на възможности за подобен нов проект ще се затваря бързо с неизбежно нарастващия апетит за монополна власт и контрол от страна на московските „прогресисти“. Демократичната гражданска общност има нужда от лидери – от политическо лидерство с отговорност и ангажимент към националните стратегически интереси на България, които са драматично застрашени – за първи път в толкова драматична степен след 1989 г.
Моето поколение допусна непростимата грешка да търпи десетилетия наред политическо лидерство на демократичната общност, ориентирано към самокапсулиране, към сектантско-фрагментирано участие в политическия процес, мотивирано от дребни „лидерски“ или котерийни интереси. Активните поколения на България, които вече имат сила и опит – 40 и 50 годишните – трябва да се мобилизират и да излъчат едно следващо поколение политически лидери. Те ще трябва да се справят както с драматичната заплаха за отклоняване на българския път на Изток, така и с необходимостта от освобождаване на българската държава от нейните мафиотско-олигархични зависимости, които днес придобиват още по-голяма сила в условията на новообразуваната монополна власт.
И най-важното – тези нови лидери ще трябва да убедят критична маса българи в необходимостта от една договорена национална стратегия за развитие, без която ние още по-бързо ще се окажем в сивата буферна зона между Европа и евразийската диктатура и хаос. След буферната зона идва нова и всеобхватна евразийска колонизация на България. Опасността е все по-реална и се надявам да не я проспим отново!
