Преди седмица дадох кратко интервю за Радио Варна по повод новите обществени обсъждания на Доклада по ОВОС на проекта за добив на природен газ от находище Спасово в община Генерал Тошево. Предходните обсъждания се проведоха преди десетина години и кулминираха в местен референдум, в който огромно мнозинство от жителите на общината гласуваха против реализацията на добива.
Фактите са много прости и лесни за проверка: Това е проект за конвенционален добив (без използване на хидравлично разбиване / фракинг) в малък мащаб, с незначителни рискове и въздействия върху околната среда, за който не би трябвало да има каквато и да е дискусия. Според плановете добивът ще достига максимум 140 млн. куб. метра годишно, което е около 3 пъти по-малко от добива от Галата преди 15 години (за съжаление вече изчерпан). Това ще покрива едва 5% от годишните нужди на българската икономика.
Значението на проекта обаче е огромно от гледна точка на държавата и индустрията ни, защото би бил първа стъпка в посока възраждане на добива на природен газ в България. Докато предишните обсъждания се проведоха в условията на постоянен и „сигурен“ внос на газ от Русия (която изключително много държеше на тази зависимост), то настоящите са в напълно различна обстановка. Европа е в перманентна енергийна криза, която бавно убива икономиката ни вече повече от 5 години. Газът през няколко месеца варира от много до екстремно скъп, а доставките – от все по-несигурни и отдалечени части на един все по-фрагментиран свят. Това напълно променя рамката по въпроса за смисъла и стойността на местния добив. Той става безалтернативен гарант за енергийната и ресурсната сигурност на страната.
Няма как една страна да стигне донякъде, ако не започне с първата стъпка. Държавата е едноличен собственик на природните богатства в България. Добивът им зависи единствено и само от нея. Точно затова реализацията на този проект за мен е най-сигурният индикатор за ориентацията и приоритетите на новото / всяко правителство. Ако то наистина защитава националния интерес, ще направи нужното в България да се добива газ не само от находище Спасово, а и от всяко друго място и то възможно най-бързо. Ако правителството е про-руско (както твърди голяма част от опозицията и каквито явно са били всички досегашни правителства в последните 15 години), то ще гледа отстрани как добивът за пореден път бива възпрепятстван в услуга на нечии лични интереси, които случайно съвпадат и с тези на Москва.
В съседна Румъния има множество подобни проекти, които се реализират без никакви проблеми, а след месец започва и мащабен добив в Черно море. В това време ние още се чудим дали изобщо да проучваме и дали да използваме единственото си находище с доказани запаси…
