На днешната дата, през 811 г. Крум Страшни украсил вечерния си банкет с черепа на Никифор, а на децата на войниците му се раздали допълнителни лакомства в почет на победата над ромеите. Маскирани в разни доспехи войни изиграли ритуални танци в памет на загиналите.
От тогава тръгва и обичаят за честване на Хелоуин.
—————————
Шегата на страна, зад този анекдот стои една по-дълбока истина. Това припомня във „Фейсбук“ историкът Александър Стоянов.
По стара средновековна практика походният сезон завършвал в края на октомври – Димитров ден бил ориентир, но преди Християнството, българите използвали този естествен преход от ранната към късна есен.
Успоредно с това, в края на октомври приключвало събирането на реколтата, което също се отбелязвало с празненства и гощавки.
Логично е след победата във Върбишкия проход и преследването на разбитите ромейски сили, Крум да разпуска войските си в средата на есента и да им раздава полагащите се възнаграждения, да разпределя цялостната плячка и т.н.
Мъжете се прибират от походите у дома, носят подаръци, а вероятно на първата, празнична вечеря, са правели помен и за падналите войни.
Действителният Хелоуин се ражда като смесица от честването на края на земеделския сезон и християнския празник Вси Светии – двете се случвали в периода 30 октомври – 2 ноември.
