Бившият държавен глава Петър Стоянов отправи сериозни критики към начина, по който българските власти подхождат към конфликта в Черно море и войната в Украйна. В свое телевизионно участие той подчерта, че несигурната позиция на правителството буди основателна тревога сред обществото, особено на фона на далеч по-категоричните действия на съседни държави като Румъния и Турция.
Според Стоянов, колебанията на кабинета се коренят в две основни направления. От една страна, страхът от загуба на електорална подкрепа преди избори принуждава политиците да избягват директното назоваване на Русия като агресор. От друга страна, властите се опитват да лавират, предлагайки мирни инициативи, с които се надяват да си осигурят по-силно влияние в рамките на Европейския съюз.
Президентът (1997–2002) бе категоричен, че подобни мирни проекти губят своята тежест, ако първо не бъде призната очевидната истина: Русия е инициаторът на тази агресивна война. Без тази ясна декларация, България рискува да изглежда като защитник на чужди интереси, а не на собствените си национални приоритети или общите европейски ценности.
Стоянов акцентира върху факта, че конфликтът в Украйна не е просто повод за вътрешнополитически спорове между русофили и русофоби. Той директно засяга икономическата стабилност и политическата сигурност на България. По думите му, войната действа деморализиращо върху нацията, задълбочавайки едно пагубно разделение, което пречи на развитието на страната.
В заключение, бившият президент призова към по-голяма зрялост в обществения дебат. Той подчерта, че възхищението към руската култура не трябва да се бърка с подкрепа за авторитарния модел на управление в Кремъл. Вместо това, той посочи примера на руските интелектуалци, които през вековете са имали смелостта да се съпротивляват на тиранията.
