На фона на ескалиращото напрежение в акваторията на Черно море, бившият министър на отбраната Красимир Каракачанов изрази остри опасения относно посоката, в която определени политически кръгове тласкат страната. Според него, призивите за твърд военен отговор на руските действия в международни води са не само юридически необосновани, но и крият реален риск от директен сблъсък, за който България не е подготвена.
Каракачанов подчертава съществената разлика между териториални води и изключителна икономическа зона, която често се пренебрегва в политическото говорене. Докато държавата притежава пълен суверенитет в рамките на 12 мили от брега, в икономическата зона правилата са коренно различни. Там международното право гарантира свобода на корабоплаването и България няма легалното основание да ограничава движението или да предприема военни действия, без да се превърне в активна страна в конфликта.
Критиката на бившия министър е насочена директно към представители на ГЕРБ и „Демократична България“, които той определя като хора без достатъчно познания по военно дело и международни норми. Според него, лидери като Георг Георгиев и Ивайло Мирчев демонстрират безотговорност, като предлагат действия, които биха могли да „подпалят“ страната в името на краткосрочни политически дивиденти и предизборна реторика.
В центъра на неговия анализ стои тезата, че България трябва на всяка цена да избегне въвличането в „чужда война“. Каракачанов припомня, че в Черно море се води мащабен конфликт, в който и двете страни извършват удари. Ако София реши да се намеси чрез сваляне на дронове само на едната страна, това автоматично би дало повод за ответни действия и би легитимирало страната ни като потенциална мишена за по-сериозни военни операции.
Вместо военна ескалация, бившият силов министър предлага изграждането на регионален дипломатически фронт. Той вижда решението в тясно сътрудничество между България, Румъния и Турция. Трите черноморски държави биха могли да действат чрез колективни протестни ноти, но основната им роля трябва да бъде на инициатори за мирни преговори в рамките на Европейския съюз.
Каракачанов е категоричен, че ролята на София трябва да бъде на активен посредник за прекратяване на огъня, а не на пасивен участник, следващ чужди геополитически стратегии. Финалната цел трябва да бъде сядането на масата за преговори, като се изоставят нереалистичните условия, които единствено удължават военните действия и несигурността в целия регион.
