Израел гласува на парламентарни избори, определяни като референдум за управлението на Бенямин Нетаняху след нападението на „Хамас“ от 7 октомври 2023 г. и последвалите войни в Газа, Ливан и Иран. Премиерът, който е най-дълго управлявалият лидер в историята на страната с общо 19 години на власт, се изправя срещу бившия началник на Генералния щаб Гади Айзенкот.
Изборите са първите след най-тежкия ден за Израел от десетилетия. Според данните, цитирани от Ройтерс, при нападението са били убити около 1200 души, а 251 са били взети за заложници. Израелската военна операция в Газа доведе до десетки хиляди жертви според здравните власти в анклава.
Високата активност беляза деня. До 12 часа местно време са гласували 31,5% от избирателите, до 14 часа делът е достигнал 44,9%, а до 16 часа е нараснал до 55,7% според публикувани данни на Централната избирателна комисия. Това е най-високата активност на съответните часове от десетилетия.
Близка надпревара без ясен победител
Нетаняху води кампанията на „Ликуд“ с послание за сигурност и с подкрепата на президента на САЩ Доналд Тръмп. Израелският премиер представя военните действия срещу противниците на страната като доказателство, че е единственият политик, способен да защити Израел.
„Това е съдбоносен момент“, заяви Нетаняху, призовавайки поддръжниците си да отидат до урните.
Айзенкот, който оглавява партията „Яшар“, обвинява премиера за провалите в сигурността преди нападението от 7 октомври и настоява за национално разследване. Той обещава промяна в управлението и по-голяма отчетност.
„До края на деня ще видим промяна и нов дух за държавата Израел“, каза Айзенкот по време на посещение в кибуца Нир Оз, една от най-тежко засегнатите общности при нападението.
Предизборните проучвания показват близка надпревара между десния блок около Нетаняху и разнообразния съюз около Айзенкот. Нито една от двете страни обаче няма ясен път до мнозинство в 120-местния Кнесет, където са нужни 61 депутати за съставяне на правителство.
Крайната десница и арабските партии могат да решат вота
Нетаняху може отново да зависи от крайнодесните формации на Итамар Бен-Гвир и Бецалел Смотрич, както и от ултраортодоксалните партии. Техните позиции по войната, палестинците и военната служба на ултраортодоксалните мъже са сред най-спорните теми в израелската политика.
Същевременно високата активност сред арабските граждани на Израел може да промени разпределението на местата. Айзенкот изключва включването на арабски партии в коалиция, но теоретично те могат да подкрепят негово правителство отвън или да се въздържат при гласуването за съставянето му.
Избирателните секции затварят в 22 часа местно време. След това телевизиите ще публикуват екзитполове, но окончателният резултат може да се забави заради коалиционните преговори. Ако никой кандидат не успее да събере мнозинство, президентът Ицхак Херцог ще възложи мандат за съставяне на правителство, а при провал може да се стигне до нови избори. До тогава кабинетът на Нетаняху ще остане на власт в оставка.
Източници: reuters.com, apnews.com, timesofisrael.com
