В разгара на политическите кампании, дебатът за границите между държавната власт и партийните интереси винаги излиза на преден план. Неотдавнашното използване на официални държавни канали от Министерския съвет за предизборна агитация, подкрепяща определена кандидатура и атакуваща опоненти, отново разпали дискусията за етичността и законността на подобни действия в демократична държава.
Кандидатът за президент Андрей Гюров излезе с остро предупреждение, адресирано директно до министър-председателя. Той подчерта, че държавната администрация и нейните ресурси не са партийна собственост и не бива да се превръщат в предизборен щаб. Проблемът не е в личната политическа позиция на премиера, а в начина, по който тази позиция е разпространена – чрез институция, издържана от всички български граждани, независимо от техните политически пристрастия.
Гюров акцентира върху факта, че властта, която разполага с бюджет и административен ресурс, носи особена отговорност да не злоупотребява с тях за партийни цели. Официалният глас на държавата не е глас на коментатор или партиен лидер, а представлява всички данъкоплатци. Разделянето на гражданите на „наши“ и „ваши“ въз основа на техния вот е недопустимо и подкопава основите на равноправието.
Всяка трета бюлетина, подадена за една или друга кандидатура, представлява гласа на учители, лекари, предприемачи, пенсионери и млади семейства – хора, които съставляват България. Те не са „истерия“, нито „политически врагове“, а равноправни граждани, към които държавата има еднакво задължение. Принципът, че правилата трябва да важат еднакво за всички, включително за силните на деня, е ключов за изграждането на доверие в институциите.
В крайна сметка, всички желаем мир и просперитет. Истинският избор, пред който стои обществото, е дали властта ще служи на гражданите, или ще използва ресурсите на държавата, за да им диктува как да гласуват. Именно тук се корени и една от най-важните функции на президентската институция – да бъде независим балансьор срещу концентрацията на власт, да пази правилата, дори когато това е неудобно за управляващите, и да обединява, вместо да разделя.
България се нуждае от държава, на която гражданите могат да вярват, а президентът трябва да стои между властта и народа, гарантирайки спазването на демократичните принципи и свободния избор. Управляващите носят отговорност за управлението, но изборът на държавен глава принадлежи единствено и само на българските граждани.
