Днес, 26 октомври, православният свят и българският народ отбелязват Димитровден – денят, посветен на свети Димитър Солунски. В народния календар този празник символизира повратна точка, поставяйки финал на есенните земеделски дейности и отваряйки вратите към зимния сезон.
Фигурата на светеца е дълбоко вкоренена в българската традиция, често описван като „по-големия брат“ на свети Георги. Докато Гергьовден носи надеждата за лято и нов живот, Димитровден е предвестник на студа, спазвайки старата народна мъдрост: „Георги носи лято, Димитър – зима“.
Историята на св. Димитър ни връща към III век в Солун. Като управител на града, той открито защитава християнската вяра, което довежда до неговото мъченичество по заповед на император Галерий. Заради своята непоколебимост, той остава почитан като пазител на Солун, а неговите мощи и днес привличат хиляди поклонници в базиликата, издигната в негова чест.
За българите този ден има и огромно историческо значение. Именно на Димитровден през 1185 година братята Асен и Петър обявяват въстанието срещу византийското владичество в Търновград. Началото на Второто българско царство е поставено под знака на светеца, чиято църква в старопрестолния град става символ на борбата за национална независимост.
Освен религиозен празник, 26 октомври е и професионален ден. Той се чества като Ден на строителя, обединявайки архитекти, проектанти и инженери. Това е момент на признание и за хората, занимаващи се с ковачество, металургия и технически науки.
Днешният ден е специален и за хиляди именници. Честит празник на всички, които носят имената Димитър, Димитрина, Митко, Митьо, Димо, Димчо, Димка и Димана.
