Внезапната смърт на Слави Бинев разтърси обществеността, като мнозина веднага започнаха да чертаят паралели с мрачните години на прехода. Убийството на толкова позната и влиятелна фигура неизбежно повдига въпроси за сигурността, за задкулисните игри и за това дали България отново не се връща към времената на показните екзекуции. Въпреки първоначалния шок и спекулациите, криминалните журналисти предлагат една по-трезва и конкретна гледна точка, която насочва разследването в съвсем различна посока.
Според експерти като Кирил Борисов и Стефан Миланов, най-вероятната причина за трагедията се крие дълбоко в сложния свят на бизнес отношенията. Далеч от политически поръчки или ескалация на мафиотски войни, те виждат конфликта като пряк резултат от съвместни търговски начинания. Слави Бинев, известен със своите широки контакти и умението да посредничи в спорове, може би е попаднал в центъра на напрежение, което е ескалирало до фатален край. Подобен сценарий вече е наблюдаван, например, при убийството на Илиян Филипов, което подсилва тезата за вътрешнофирмени дрязги.
Стефан Миланов допълва картината, разкривайки детайли за работния стил на Бинев. Той описва „нервни оперативки“, които често са продължавали с часове – метод, характерен за човек, свикнал да управлява големи капитали и да се справя с влиятелни личности. Този подход, макар и ефективен в света на бизнеса, може да е създал врагове или да е довел до непреодолими разногласия. Версията за „чист спор между съдружници“ изглежда все по-правдоподобна, отмествайки фокуса от конспиративни теории към по-приземни, но не по-малко брутални мотиви.
Изказването на министър-председателя, че може да се очакват още подобни престъпления, предизвика вълна от критики и въпроси. Кирил Борисов го тълкува като неволна застраховка, базирана на получени доклади, но също така и като възможно „непремерено“ изказване. Стефан Миланов призовава за по-голяма прецизност в думите на висши държавници, които разполагат с чувствителна информация. Въпреки някои прилики с 90-те години на миналия век, като показния характер на деянието, Миланов подчертава, че съществуват и значителни разлики, които не бива да се пренебрегват. Сляпото приравняване на двете епохи е опасно и подвеждащо.
Журналистите единодушно предупреждават срещу прибързани заключения и обобщения. Две тежки престъпления за кратък период не означават непременно закономерност или завръщане към старата престъпност. Все още липсват основни факти от разследването, като дори заседанието за мярката за неотклонение на задържаните не е проведено. Пълната картина на случилото се тепърва ще се разкрива, а дотогава е важно да се придържаме към фактите, а не към спекулациите, колкото и драматични да изглеждат те.
