В Испания: Гюров е изправен пред голяма неизвестна преди балотажа

sliven24

Подобно на френски и на италиански медии и в испански медии има коментари за първия тур на президентския вот в България, предаде БТА.

Оспорван изход от първия тур на президентския вот, пише испанската агенция ЕФЕ. В проучванията преди изборите разликата между Илияна Йотова и Андрей Гюров достигаше до 17 процентни пункта, поради което надпреварата за президентския пост в България в крайна сметка ще бъде по-оспорвана на втория тур от очакваното, добавя агенцията.

Медията представя и разликите между Йотова и Гюров. Йотова е 62-годишна бивша телевизионна журналистка и бивш социалистически депутат, която в продължение на почти 10 години беше вицепрезидент на страната по времето на президента Румен Радев. Тя пое функциите на временно изпълняващ длъжността президент през януари, след като Радев подаде оставка, за да се яви на предсрочните парламентарни избори през април миналата година, които в крайна сметка спечели с голямо мнозинство със своята партия „Прогресивна България“. Гюров е 50-годишен икономист и бивш подуправител на централната банка. Той беше служебен министър-председател тази година в продължение на четири месеца (от февруари до май) и получи подкрепата на проевропейските сили. Основната разлика между двамата кандидати е позицията им спрямо войната в Украйна. Докато Йотова настоява за възстановяване на отношенията с Русия, прекратяване на военната помощ за Украйна и залагане на дипломацията, Гюров защитава засилването на подкрепата за Украйна и политиката на възпиране спрямо Москва от страна на ЕС и НАТО.

В. „Мундо“ също очертава разликите между Йотова и Гюров. 62-годишната Йотова, бивша телевизионна журналистка и вицепрезидент на страната до януари миналата година, се застъпва за възстановяване на отношенията с Русия, прекратяване на военната помощ за Украйна и залагане изключително на дипломацията. От своя страна Гюров – 50-годишен икономист, бивш депутат и бивш подуправител на Българската народна банка (БНБ), защитава запазването и засилването на подкрепата за Киев, както и политиката на възпиране на ЕС и НАТО срещу Москва. По негово мнение излизането на България от Коалицията на желаещите през юли превръща страната в слаб и уязвим съюзник, посочва „Мундо“.

В рамките на парламентарната система постът на президент на България има предимно представителни и протоколни функции. Въпреки това държавният глава разполага със значително влияние в политическия живот, тъй като може първоначално да налага вето върху законите, приети от парламента, да разпуска Народното събрание и да възлага формирането на правителство. Президентът е също така върховен главнокомандващ на въоръжените сили и председателства Консултативния съвет за национална сигурност, припомня испанското издание.

Изданието „Еспаньол“ поставя акцент върху разминаванията между прогнозите на социолозите, вещаещи преди първия тур на изборите разликата между Йотова и Гюров до 17 процентни пункта и резултатите от вота вчера.

Испанската емисия на „Евронюз“ пък коментира, че на първия тур на президентските избори са се явили рекорден брой двойки – общо 27.

Изданието „Демократа“ пише пък, че голямата неизвестност сега е дали Гюров ще бъде способен да събере повече подкрепа при новата среща с Йотова пред урните на 1 ноември. 50-годишният кандидат за президент разчита на подкрепата на либерално-консервативната опозиция, която подкрепя идеята за програма от реформи. Все още не се знае и към кой вариант ще се насочат на втория тур гласовете, получени от вече отпадналите останали кандидати за президент, допълва изданието.

Източник fakti.bg.

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Next Post

Демокрация на пауза: Какво се крие зад безпрецедентната изборна апатия в България?

България се озова в непозната досега политическа територия след провеждането на първия тур на президентския вот. Социологът Андрей Райчев определи ситуацията като „извънредно събитие“, породено от рекордно ниската избирателна активност. Според него това не е просто поредното гласуване, а исторически прецедент, който поставя под въпрос традиционните модели на политическо участие […]
демокрация на пауза: какво се крие зад безпрецедентната изборна апатия в българия?