Изборният ден премина под знака на неочаквана пасивност в региони, които традиционно са крепости на Движението за права и свободи. Докато в страната се наблюдаваше обичаен ритъм на гласуване, в общини като Белица, Сунгурларе и Кърджали избирателната активност достигна критично ниски нива, граничещи с пълна липса на интерес.
В община Белица, където напрежението е осезаемо след арестите на местни управници, в някои секции до следобедните часове не беше пусната нито една бюлетина. Жители открито споделят, че бойкотират вота в знак на солидарност с арестувания кмет Радослав Ревански. Подобна картина се наблюдаваше и в Кърджалийско, където секциите останаха пусти, а политическите фигури от ДПС предпочетоха да демонстрират дистанция от изборния процес, публикувайки снимки от ежедневието си в социалните мрежи.
В Бургаския регион ситуацията бе идентична. Общини като Сунгурларе, Руен и Айтос отчетоха активност под 11%, което е драстичен спад спрямо предходни избори. Анализът на данните показва, че в тези райони избирателите са предпочели да останат по домовете си, вместо да упражнят правото си на глас.
Сериозен срив в активността се отчете и в Турция. Въпреки че броят на разкритите избирателни секции там беше утроен, броят на гласувалите остана символичен в сравнение с предишни вотове. В големи центрове като Истанбул и Бурса потокът от избиратели беше далеч под очакваното, като в някои секции бяха отчетени едва няколкостотин гласа при капацитет за хиляди.
Този масов бойкот се отрази пряко на общата избирателна активност в страната, която остана значително по-ниска от предходни кампании. Докато техническите проблеми с машините бяха пренебрежимо малко – едва 23 от над 11 хиляди устройства в страната, основният фактор за ниските резултати се оказа политическата апатия или организираният отказ от гласуване сред привържениците на ДПС.
