Русия никога не е спирала доставките на енергийни ресурси към Европа, а решението за прекратяване на сътрудничеството е взето едностранно от европейските държави. Това заяви руският президент Владимир Путин в интервю за журналиста Павел Зарубин, според информация на ТАСС. Коментарът му идва на фона на продължаващите дебати относно енергийната зависимост на ЕС от Москва и поетапното намаляване на вноса на руски природен газ.
Путин категорично отхвърли обвиненията, че Русия умишлено е ограничавала или забранявала износа на енергийни суровини. Той подчерта, че Москва винаги е била отворена за сътрудничество и е предоставяла достъп до сравнително евтини петрол, газ, въглища и уран. Според него, европейските правителства сами са избрали да наложат забрани и продължават да търсят начини да намалят дори тези доставки, които все още получават.
Руският държавен глава определи политиката на забрани като недалновидна, като същевременно отбеляза, че руският втечнен природен газ (LNG) продължава да заема значителен дял от европейския пазар. Тази позиция обаче е в противоречие с вижданията на Европейския съюз, който посочва използването на енергийните доставки като политически инструмент като една от основните причини за стремежа си към енергийна независимост.
Европа вече има ясно очертан график за окончателно прекратяване на вноса на руски природен газ. Съветът на ЕС прие регламент, който предвижда поетапно спиране на доставките както по тръбопроводи, така и под формата на LNG. Въпреки че правилата започнаха да се прилагат през пролетта, бяха предвидени преходни периоди за съществуващите договори, за да се избегнат резки прекъсвания.
Краткосрочните договори за втечнен газ вече са забранени, а тези за тръбопроводен газ също имат скорошни срокове за прекратяване. За дългосрочните договори, вносът на руски LNG трябва да приключи до началото на 2027 г., а този на тръбопроводен газ – до края на същата година. Тези мерки целят намаляване на рисковете за енергийната сигурност на Съюза и осигуряване на по-голямо разнообразие от доставчици.
Въпреки наложените ограничения, руският природен газ все още представлява значителна част от европейския енергиен микс, покривайки около 12% от потреблението на ЕС. Интересно е, че през първите месеци на годината е отчетено дори увеличение на доставките спрямо предходната година, както по тръбопроводи, така и под формата на LNG. Това се обяснява с ускорени доставки преди влизането в сила на по-строгите мерки, промени в договори и международната обстановка.
Някои европейски държави продължават да имат дългосрочни договори за внос на руски газ, включително Испания, Франция, Белгия, Нидерландия, Унгария, Словакия и Гърция. Поради добре свързаната европейска газова мрежа, точното определяне на крайното потребление на руски газ във всяка страна е затруднено, тъй като газът може да бъде препродаван и транспортиран между различни държави.
От Европейската агенция за сътрудничество между енергийните регулатори (ACER) очакват по-съществени промени в статистиката едва през 2027 г., когато ще влязат в сила окончателните забрани за доставки по дългосрочните договори. Така, докато Москва настоява, че Европа сама е прекратила енергийните връзки, Брюксел вижда в ограничаването на руския внос ключова стъпка към постигане на по-голяма независимост и сигурност.
