Войната между Русия и Украйна отдавна не се води само с танкове, самолети и ракети. Според експерта по киберсигурност Спас Иванов атаките срещу наземни съоръжения на Starlink, кибератаките и натискът върху критични технологии са част от по-широка война на изтощение. „Тя не е война, водена само с чисто военни средства“, заяви той пред БНР.
Атаките срещу Starlink имат и информационен ефект
Иванов коментира палежите на антени на Starlink в България, Полша и прибалтийските държави. По думите му те не трябва да се разглеждат само като отделни криминални случаи, а в контекста на значението на сателитните комуникации за бойните действия в Украйна.
Експертът направи разграничение между цивилната услуга Starlink и военната ѝ разновидност Starshield. Двете използват една и съща инфраструктура и едни и същи спътници, но Starshield е предназначена за военни цели. Според Иванов именно тази функция обяснява интереса към наземната инфраструктура.
Повреждането на няколко антени не може да прекъсне работата на цялата система, тъй като тя е децентрализирана. При едновременни атаки срещу множество антени в различни региони обаче може да бъде ограничен трансферът на данни. Услугата няма да спре напълно, но качеството ѝ може сериозно да се влоши.
„Това дава някакво послание“, каза Иванов, като определи дестабилизацията на обществото и подкопаването на доверието в институциите като възможен ефект от подобни действия. Той отхвърли и твърденията, че Starlink е част от критичната инфраструктура на България или участва в отбранителните комуникации на страната.
Критики към дигиталната реформа
В разговора Иванов отправи критики към управлението на дигиталната реформа и националната програма за киберсигурност. Според него през последните две години не е постигнат съществен напредък, а програмата е изградена по централизиран модел без достатъчно проучване на реалните нужди.
Експертът критикува и ограничаването на ролята на частния бизнес. По думите му отказът от достатъчно сътрудничество между държавата и компаниите лишава администрациите от вътрешен капацитет да оценяват рисковете и да предприемат мерки.
Рискове при инвестициите в дейта центрове
Иванов предупреди, че големите технологични инвестиции не трябва да се оценяват само по броя на обещаните работни места. Дейта центровете изискват значителни количества електроенергия и вода и имат сериозен въглероден отпечатък.
Според експерта скоростта, с която се изграждат подобни съоръжения, може да изпревари разширяването на енергийната система. Той посочи още, че един дейта център обикновено назначава между пет и десет души, а реалните последици могат да засегнат по-широко
