Сцената на Театъра на армията се превръща в огледало на едно тревожно поколение чрез постановката „Гняв“. Спектакълът, който е поставен с изричното предупреждение за зрители над 14-годишна възраст, не е просто поредната театрална адаптация, а остър поглед към насилието, което често остава скрито зад стените на дома и училището.
Основата на сюжета е вдъхновена от емблематичния роман на Стивън Кинг, адаптиран за българската сцена от Елизабет Динкова. Историята започва с рязък конфликт: ученикът Чарли Декър, изигран от Симеон Дамянов, прекрачва всички граници, след като натиска спусъка срещу своята учителка. Този акт на отчаяние и гняв превръща класната стая в заложническа драма, която разкрива много повече от един криминален случай.
Докато са заключени в това ограничено пространство, тийнейджърите започват да споделят своите лични истории. Всяка от тях е пропита с болка, отхвърляне и неразбиране от страна на родители и преподаватели. Режисьорът Стефан Спасов майсторски използва визуални похвати, като проектира лицата на възрастните върху стена, правейки ги да изглеждат като гиганти от света на Гъливер, които доминират и потискат лилипутите – учениците.
Сценографията е минималистична, но тежка със своите символи. Коланът, който често е използван като инструмент за наказание от фигурите на властта, тук придобива ново значение – той е и средство за затваряне на вратата към спасението. Зрителят остава в напрегнато очакване, наблюдавайки как границата между жертвата и убиеца постепенно се размива.
Интересен е подходът на спектакъла към емоциите – липсва очакваната сантименталност или съжаление. Вместо това, пред публиката се разгръща сурова и почти документална хроника. Младите актьори, сред които Климентина Фърцова и Симеон Дамянов, внасят автентичност в ролите си, превръщайки представлението в един от най-силните коментари върху съвременното общество и разлома между поколенията.
