Когато мирни протести се превръщат в сцените на истински ужас с откъснати крайници, извадени очи и счупени челюсти, се поставя въпросът: къде свършва опазването на реда и започва полицейският терор? Франция се оказа в центъра на този скандал, след като масови недоволства срещу жизнените разходи и съкращенията в публичния сектор бяха посрещнати с необичайно жестока сила.
Това, което прави френските сили за сигурност „уникални“ в европейски мащаби, е техният арсенал. Докато в Германия или Великобритания използването на гумени куршуми при демонстрации е рядкост или е забранено, във Франция оръжието LBD-40 е стандарт. Още по-тревожно е използването на зашеметяващи гранати с голямо количество взривно вещество – оборудване, което по дефиниция е класифицирано като военен материал, но се прилага срещу собствените граждани.
Сравнението с други европейски държави е разтърсващо. Докато германската полиция залага на деескалация, френският подход често води до тежки осакатявания. Пример за това са екологичните протести от 2023 г., където в Германия бяха използвани кучета и се стигна до леки наранявания, докато във Франция военната полиция в Сен-Солин остави протестиращи в кома чрез интензивно използване на гранати и LBD-оръжия.
Политическото ръководство на страната настоява, че използваното оборудване не е смъртоносно, но правозащитните организации като „Амнести Интернешънъл“ виждат в това непропорционален отговор. Проблемът се задълбочава от липсата на независим надзор. За разлика от Дания или Великобритания, Франция разчита на вътрешната инспекция IGPN, което създава съмнения за обективността на разследванията при полицейско насилие.
В крайна сметка, ако критерият за бруталност е броят на осакатяванията и смъртните случаи, Франция се нарежда на първо място в ЕС. Това не е просто въпрос на тактика, а на политическа промяна в начина, по който държавата се справя с гражданското недоволство, превръщайки улиците в бойно поле.
