Представете си място, където ароматът на кафе изпълва въздуха, но най-търсената напитка в менюто не съдържа нито едно кафеено зърно. Това е парадоксът на „Мененгич“ – легендарната напитка от турския град Газиантеп, която мами сетивата с ядков вкус и плътна текстура, без да съдържа капка кофеин.
Тайната на този необикновен еликсир не се крие в екзотични плантации, а в плодовете на терпентиновото дърво (Pistacia terebinthus), вид див шамфъстък, разпространен в Близкия изток и Средиземноморието. Местните майстори събират плодовете, изпичат ги и ги смилат, превръщайки ги в ароматна основа с наситен вкус и лека горчивина.
Центърът на тази традиция е „Тахмис Кахвеси“ – едно от най-старите кафенета в света, основано още през 1635 година. В неговата уютна атмосфера, сред цветни витражи и топлината на дървената печка, посетителите се докосват до история, която се предава от поколения насам.
Признанието за уникалността на Мененгич премина границите на Турция. През 2024 година напитката получи защитено географско указание от Европейския съюз, което официално утвърди нейната регионална идентичност. Интересно е, че подобна традиция съществува и в Иракски Кюрдистан, където напитката е известна като „казуан“.
За жителите на Газиантеп Мененгич е повече от просто напитка; той е символ на семейните обичаи и народната мъдрост. В местната култура плодовете на дивия шамфъстък се смятат за благотворни за организма и често се използват като традиционни домашни средства при различни неразположения.
