Правителството на България е изправено пред амбициозна задача: да балансира строга фискална дисциплина с обещания за социална подкрепа, докато навигира в бурни политически води. Председателят на парламентарната бюджетна комисия, Константин Проданов от „Прогресивна България“, разкри ключови аспекти от предстоящата стратегия, която цели да прекрои икономическия пейзаж на страната до 2027 година.
Основен стълб на тази стратегия са икономиите в размер на около 600 милиона евро, планирани за 2027 г. Тези средства трябва да бъдат постигнати не чрез повишаване на преките данъци или ДДС, а чрез структурни реформи в три ключови сектора: администрацията, силовите ведомства и системата на ТЕЛК. Промените, които ще бъдат детайлизирани в бюджетната рамка, са представени като жизненоважни за устойчивостта на държавните финанси и запазването на средства по Плана за възстановяване и устойчивост.
В центъра на фискалната картина стои целта за намаляване на бюджетния дефицит. Амбицията е до 2027 г. той да спадне до 3-3,5% от БВП на касова основа, спрямо очакваните 5,7% за текущата година. Планът, изпратен до Европейската комисия и Еврогрупата, предвижда и дефицит от 4,2% на начислена основа, което показва сериозен ангажимент към европейските фискални правила. За да постигне това, правителството не само обещава да не увеличава преките данъци, но и разглежда възможността за еднократни налози върху свръхпечалбите на определени сектори, които са се възползвали от благоприятна икономическа конюнктура.
Социалният аспект също не е пренебрегнат. Въпреки мерките за икономии, е деклариран твърд ангажимент минималната работна заплата да не падне под 660 евро през 2027 г. Това представлява значително увеличение от около 6% спрямо настоящите нива и отразява стремежа за подобряване на стандарта на живот, макар и в рамките на финансовите възможности на държавата. Окончателната сума, която може да достигне до 672 евро, ще бъде финализирана при изготвянето на бюджета.
Пътят към тези цели не е лишен от предизвикателства. Неотдавнашното решение на Конституционния съд, което остави в сила бюджета за 2026 г. (отхвърляйки искането за пълната му противоконституционност), но отмени някои разпоредби относно магистратските възнаграждения и стаж, подчертава сложността на законодателния процес. Това решение, макар и частично в полза на правителството, изисква допълнителни законодателни усилия и показва необходимостта от прецизност в правната формулировка.
Политическата сцена също кипи. Разкритията за ревизирания нагоре бюджетен дефицит за 2025 г. до 4% от БВП, свързани с неотчетени разходи на Агенция „Пътна инфраструктура“, предизвикаха остри обвинения към предишното управление. В същото време, председателят на бюджетната комисия не спести критики и към настоящата опозиция, в лицето на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, за сближаването им с ГЕРБ по ключови въпроси като бюджета и случая с президентското помилване, което поставя под въпрос тяхната последователност и конструктивност в парламентарния процес, включително и при избора на нов ВСС.
Срокът за внасяне на проекта за държавен бюджет за 2027 г. в Народното събрание е първата седмица на ноември. Тогава ще станат ясни всички окончателни детайли – от икономиите и данъчните предложения до разходите за заплати и социални програми. Предстои период на интензивни дебати и вземане на решения, които ще определят икономическата посока на България за години напред, на фона на непрекъснати политически турбуленции и обществени очаквания.
