
Политиката не е въпрос на наследствени права или изисквания, а на заслуги. Именно това послание стоеше в центъра на срещите на Илияна Йотова и Кирил Вълчев с гражданите в Хасково, Свиленград и Димитровград. Визията на кандидатите за президент и вицепрезидент се основава на идеята, че истинското доверие се изгражда единствено чрез принципи, прозрачност в решенията и стриктно спазване на Конституцията.

Вместо политика на разделение и конфронтация, която често служи за прикритие на лични интереси, Йотова залага на институционално сътрудничество. Тя определя „Прогресивна България“ не като теоретичен проект, а като отговор на обществения гняв срещу безочието и безпринципните коалиции. Целта е държавата да спре да бъде терен за политически експерименти и да се превърне в механизъм, който действително работи за хората.

Социалният стълб на тази стратегия е борбата с бедността и неравенствата. Кандидатът за президент подчерта, че е недопустимо България да остава с нерешени проблеми, докато е част от Европейския съюз. Приоритет в бъдещите бюджети трябва да бъдат най-уязвимите групи и възрастните хора, чийто принос към страната не трябва да бъде отричан, а възнаграждаван с достоен живот.

На международната сцена България трябва да говори със самочувствие и „гръбнак“. Акцентът е върху постигането на мир в Украйна и гарантирането на сигурността в Черно море чрез многостранни споразумения между граничещите държави. Визията е за Европа като проект на мира, а не за нова Студена война, която би обрекла бъдещите поколения на враждебност.

Бъдещето на страната е свързано и с технологичния напредък и културната идентичност. От създаването на гигафабрика за изкуствен интелект и организирането на среща на върха на ЕС за свързаността, до идеята за Български национален културен институт в чужбина – целта е България да бъде модерна, но да запази своите корени в един все повече отчужден свят.

Особено емоционален момент от турнето бе срещата в Свиленград, където Йотова изрази признателност към Тракийското дружество. Тя подчерта, че тракийската съдба е неразривно свързана с душата на България и че борбата за справедливост за тракийците остава обща кауза. Срещите завършиха с призив към гражданите да гласуват, защото само техният избор може да определи дали страната ще продължи в дестабилизация или ще избере пътя на диалога.













