Българският текстилен сектор преминава през истински шок. За последните две години индустрията се е свила с близо 40%, което е тревожен сигнал за бъдещето на местното производство и за стабилността на хиляди работни места.
Кризата не е резултат от един отделен фактор, а от съвкупност от тежки обстоятелства. Българската асоциация за текстил, облекло и кожи (БАТОК) посочва критичния недостиг на квалифицирана работна ръка като един от най-големите структурни проблеми, с които се сблъскват предприятията в момента.
Финансовият натиск обаче идва основно от оперативните разходи. Стримежният скок в цените на електроенергията и непосилните транспортни разходи притискат бизнеса до стената, принуждавайки много собственици да съкращават екипите си или дори напълно да прекратят дейността си.
Пример за тази трагична тенденция е град Русе, където само за една година затвориха две големи текстилни предприятия. Тези фирми се бориха до последното, но натрупаните дългове и растящите разходи станаха непреодолима пречка пред тяхното оцеляване.
Най-големият риск е социалният срив в малките населени места. Когато местният текстилен цех затвори, хората остават без реална алтернатива за работа, което засилва бедността и обезлюдяването на провинцията.
В тази критична ситуация бизнесът вече не може да се справя сам. Търси се спешна държавна подкрепа, особено по отношение на транспортните разходи, за да се спаси това, което остава от българската шивашка индустрия.
