На 18 октомври православният календар отбелязва деня на свети апостол и евангелист Лука. Личност с изключителна съдба, той остава в историята не само като един от седемдесетте апостоли, но и като човекът, който според преданията пръв е изографисал лика на Божията майка. Заради това си дело, той се почита като небесен закрилник на художниците, иконописците и медиците.
В народния бит обаче този ден е обвит в специфични забрани, които мнозина спазват и до днес. Старите хора са вярвали, че на Луковден финансовата стабилност на дома е особено уязвима. Едно от най-разпространените поверия гласи, че не бива да се дават пари назаем, тъй като това може да „изнесе“ късмета и благополучието извън прага на къщата.
Освен парите, солта също е обект на специални предпазни мерки. Народната мъдрост съветва да не се дава сол на съседи или познати точно на този празник. Според вярванията, отдавайки този жизненоважен продукт, човек рискува да прогони хармонията и щастието от своето семейство. Важно е да отбележим, че тези ритуали са плод на фолклорната традиция и нямат нищо общо с църковните канони.
Интересен елемент от празника е и връзката с лука, който в някои региони се счита за символ на здраве и защита. Смятало се е, че ако в дома се окачат връзки с лук, те ще отблъснат недоброжелателите и ще предпазят обитателите от болести през настъпващата зима. Разбира се, това е символен обичай, който подчертава стремежа на човека към сигурност и благоденствие.
На същата дата Българската православна църква почита и света великомъченица Злата Мъгленска. Това е ден, в който имен ден празнуват всички с имена като Лука, Златко, Златка и техните производни. Празникът ни напомня, че отвъд суеверията, най-важното е да избягваме кавгите, да проявяваме милосърдие и да се стремим към разбирателство с ближните си.
