Град Котел отбеляза значима годишнина – 45 години от отварянето на вратите на Пантеона на Георги Стойков Раковски и Музея на котленските възрожденци. Този архитектурен шедьовър, издигнат в рамките на националната програма „1300 години България“, остава един от най-мощните символи на българското национално самосъзнание и почит към миналото.
Тържественото събитие събра на едно място хора, чиито професионален път е пряко свързан със създаването на мемориала. Специални гости бяха архитект Стоян Георгиев, проектирал пространството пред Пантеона, и инженер Георги Дедов, който като млад геодезист е участвал в самото строителство. Те споделиха вълнуващи спомени за мащабната организация и обединените усилия на специалисти от целия Сливенски регион, които са работили за реализирането на този проект.
Историята ни връща към април 1975 година, когато е направена първата копка. Проектът е дело на „Главпроект“ – София, под вещото ръководство на архитект Димитър Кръстев и главния конструктор инженер Иван Розев. В изграждането се включват не само професионални строители, но и многобройни жители на Котел, които с доброволен труд допринасят за издигането на паметника.
Вътрешното пространство на комплекса е истинско произведение на изкуството. Експозиционният план е подготвен от изследователя Върбан Върбанов, а художественото оформление е поверено на екип, в който блести името на Атанас Нейков. Централно място заема саркофагът на Георги Стойков Раковски, покрит с бронзово знаме с легендарния девиз „Свобода или смърт“, в съседство с трогателната скулптура „Пиета“ на Димитър Бойков.
Кметът на община Котел Коста Каранашев изрази своята благодарност към екипа на Историческия музей за тяхната отдаденост в съхраняването и популяризирането на комплекса. Празничната атмосфера беше допълнена от изпълненията на ученици от местните училища, които припомниха, че паметта за възрожденците е жива и днес.
Днес Пантеонът не е просто сграда, а духовен център, който продължава да разказва историята на велики личности и да вдъхновява бъдещите поколения българи. 45 години след своето откриване, той остава непоклатим стожер на българщината в сърцето на Балкана.
