В кулоарите на съдебната власт отново се усеща напрежение, докато часовникът отброява последните дни от мандата на Ваня Стефанова като временно изпълняващ длъжността главен прокурор. С наближаването на 22 октомври, въпросът кой ще поеме кормилото на държавното обвинение става все по-горещ, а зад кулисите се разиграва сценарий, който мнозина определят като опит за реставрация на мрачни влияния.
Докато Прокурорската колегия вече направи своя ход, предлагайки Магдалена Лазарова-Проданова за поста, правосъдният министър Николай Найденов изглежда има съвсем други планове. Вместо да се съобрази с предложението на колегията, той е инициирал собствена процедура за номинация на нов кандидат от редиците на Върховната касационна прокуратура, което повдигна редица въпроси относно истинските му намерения.
Според източници от системата, името, което министърът подготвя за ключовия пост, е Цветомир Йосифов. Макар на пръв поглед това да изглежда като стандартна административна рокада, биографията и личните връзки на Йосифов хвърлят тежка сянка върху прозрачността на този избор. Твърди се, че той е тясно свързан с една от най-скандалните фигури в българското правосъдие през последните години.
Информацията, която циркулира в публичното пространство, свързва Йосифов директно с Петьо Петров, по-известен като „Еврото“. Твърди се, че прокурорът не само е дългогодишен партньор в различни дейности на Петров, но е и кръстник на неговата дъщеря. Тази лична и професионална близост превръща номинацията му в истинска политическа и правна бомба.
Ако този избор се реализира, това би означавало директно завръщане на модела, станал известен с кръга „Осемте джуджета“. Подобен ход би подкопал и малкото останало доверие в независимостта на прокуратурата, поставяйки я отново под влиянието на сенчести структури, свързани с минали скандали и мрежи за влияние, подобни на тези на „Нотариуса“.
Предстоящото гласуване в Пленума на Висшия съдебен съвет на 15 октомври ще бъде лакмус за това дали съдебната система е готова да се откъсне от зависимостите си, или ще позволи на стари сенки отново да диктуват правилата. Битката за върха на обвинението вече не е просто административен въпрос, а тест за бъдещето на правовия ред в страната.
