Симеон Дянков, бивш финансов министър и настоящ председател на Фискалния съвет, предлага мащабна стратегия за запълване на дупките в държавната хазна. Според неговия анализ, облагането на банковите свръхпечалби е не просто възможно, но и наложително решение, което може да генерира над 1 милиард евро. Този ход би спестил на българските граждани по-неприятни мерки като вдигане на ДДС или данък върху доходите.
В подкрепа на своята теза Дянков посочва, че България не измисля „топлата вода“. Вече 12 държави в Европейския съюз, сред които икономически гиганти като Италия и Испания, както и съседна Румъния, са въвели подобни механизми. Моделите варират от данък върху нетния лихвен доход до облагане на активите, но целта е една и съща: солидарност в моменти на икономическо пренастройване.
Основният аргумент за тази мярка се крие в произхода на огромните печалби на финансовите институции след 2022 година. Дянков подчертава, че този ръст не се дължи на иновации или по-ефективно управление, а на разликата в лихвените нива. Докато лихвите по кредитите скочиха рязко, тези по депозитите останаха почти непроменени, създавайки извънреден доход за банките без допълнителен риск.
Според експерта, временното облагане е ключът към успеха. Той дава за пример Чехия, където е въведен 60-процентен налог върху свръхпечалбите за тригодишен период. Такъв подход гарантира предвидимост за инвеститорите и ясно показва, че държавата не цели да задуши сектора, а да получи справедлив дял от неочакваните приходи.
Финансовата инжекция от над един милиард евро би позволила на правителството да стабилизира бюджетния дефицит. Това е от критично значение за социалния мир, тъй като алтернативата включва по-високи осигуровки или данъчна тежест за обикновения данъкоплатец. Дянков е категоричен, че банковият сектор има капацитета да понесе тази временна вноска в името на общата икономическа стабилност.
Допълнителен бонус от подобна мярка е възможността средствата да бъдат целево насочени. Като пример се посочва Словения, където приходите от банковия данък са отишли за възстановяване от природни бедствия. По този начин обществото вижда директна полза от извънредното облагане, което повишава доверието в институциите и финансовата система.
В крайна сметка, предложението се разглежда като прагматичен инструмент в рамките на европейските стандарти. Чрез правилно дефиниран механизъм и ясен краен срок, България може да осигури необходимия ресурс за бюджета, като същевременно запази конкурентоспособността на своята банкова система.
