Есенната треска за зимнина отново насочи погледите на хиляди българи към Одрин. Въпреки инфлацията, която разклати турската икономика, паркингите в съседния град продължават да се синеят и червенеят от български регистрационни табели. Основният мотив е прост – математиката на оцеляването. Сметката показва, че дори с разходите за път, пълненето на буркани излиза значително по-изгодно, ако продуктите са купени от турските пазари, вместо от родните вериги, където разходите за енергия и транспорт надуват цените до неузнаваемост.
На прочутия „Син пазар“ в събота е трудно да се чуе друга реч освен българска. Търговците вече са свикнали с големите поръчки „на едро“. Докато в България цените на плодовете и зеленчуците продължават да пълзят нагоре, тук килограм домати може да се намери за около 25 лири (0.45 евро), а едрата капия за туршии варира между 30 и 40 лири. Патладжаните и зеленият фасул, които са неизменна част от зимните запаси, се търгуват по 70 лири, което прави разликата в крайния бюджет за домакинството осезаема.
Списъкът за пазаруване обаче не спира до зарзавата. Багажниците се доуплътняват с праскови на цени между 75 и 100 лири, грозде за около 80 лири и ябълки по 60 лири за килограм. За свежите салати се купуват връзки марули и пресен лук на цени, които у нас често изглеждат като лукс. Посетителите споделят, че освен цената, качеството на продукцията и възможността да се купи всичко необходимо на едно място са решаващи фактори за дългия път до границата.
Пътуването до Одрин има и своята „техническа“ част. Почти всеки шофьор спира на местните бензиностанции, за да зареди резервоара догоре. С цена от около 1.46 евро за литър бензин и 1.70 евро за дизел, горивото в Турция остава привлекателно не само заради цената, но и заради по-високото качество, според редовните посетители. Към това се добавят и перилни препарати, домашни потреби и дрехи, които често са на сериозни промоции в големите търговски центрове.
Зад този потребителски бум обаче се крие една по-мрачна реалност за местните жители. Докато за българите с евро в джоба цените са поносими, за турските семейства инфлацията е безмилостна. Местните търговци признават, че макар да се радват на българските клиенти, ситуацията е трудна – рафтовете понякога остават празни, а ежедневните разходи за живот в Турция растат с темпове, които плашат дори най-опитните търговци, свикнали на икономически сътресения.
