Трагедията в Пловдив, която отне живота на бизнесмена Илиян Филипов, разтърси общественото мнение и породи множество спекулации за завръщане към мрачните времена на поръчковите убийства. Въпреки това, опитният криминалист Ботьо Ботев предлага коренно различен поглед върху събитията. Според бившия шеф на отдел „Убийства“, случаят не носи белезите на професионално планиран разстрел, а по-ро скоро прилича на фатален изблик на гняв, породен от дълго трупано напрежение.
Водещата теза на Ботев е, че престъплението е извършено импулсивно. Вместо сложна логистика и наемници, тук виждаме сблъсък на двама души с неуредени сметки. Финансовите конфликти често са двигател на подобни драми, но начинът, по който се е развила ситуацията, подсказва, че извършителят не е действал по предварителен сценарий, а е реагирал на ескалация в момента на срещата.
Профилът на заподозрения Славчо Мегеров също не се вписва в образа на „професионален килър“. Ботев обръща внимание на неговото минало, което е белязано от тежки, но лошо организирани престъпления. Неадекватните действия на Мегеров в предишни случаи и бързото му разкриване тогава са ясен знак, че той не притежава хладнокръвието и подготовката, необходими за организиран атентат.
Един от най-интересните детайли в анализа на експерта е поведението на полицията в часовете след инцидента. Липсата на призиви към свидетели и лаконичните изказвания на МВР дирекцията в Пловдив говорят за едно – разследващите са имали „гореща следа“ почти веднага. Това потвърждава теорията, че извършителят е бил лесно предвидим и тясно свързан с жертвата, което е позволило задържането му само 20 часа след стрелбата.
Самият акт на убийството, извършен от непосредствена близост, е ключов индикатор за характера на престъплението. Изстрелът от упор предполага, че между Филипов и неговия убиец е имало директен контакт, вероятно разговор, който е прераснал във физическа саморазправа или внезапно решение за използване на оръжие. Това изключва дистанцията и анонимността, характерни за поръчковите разстрели.
Ботев е категоричен, че паралелите с 90-те години са неуместни. Днешната криминална обстановка е различна, а условията, които позволяваха безнаказаните мафиотски войни, са в миналото. Макар убийството да е демонстративно, то остава изолиран случай на лична саморазправа, а не част от мащабна престъпна война. Сравненията с неразкрити случаи като тези на Алексей Петров или Мартин Божанов само подчертават колко по-различен и „личен“ е инцидентът в Пловдив.
