В сърцето на българската столица, под древните сводове на базиликата „Света София“, се състоя събитие с огромна духовна и историческа тежест. Саркофагът с тленните останки на цар Самуил бе посрещнат с най-високи почести и молитвено смирение. Българският патриарх Даниил възглави панихидата, подчертавайки, че този велик владетел не е просто фигура от учебниците, а жив символ на непримиримостта и беззаветната любов към отечеството.
Патриархът обрисува образа на Самуил като владетел, избран от Бога, чийто земен път е бил изпълнен с трагизъм, но и с несломим дух. Според думите на Негово Светейшество, царят се завръща в своя духовен дом – мястото, където според преданията е получил своето кръщение. Това символично завръщане след повече от хилядолетие е знак за приемствеността в българската „Държава на духа“.
Важен акцент в словото бе признателността към онези, които съхраниха паметта за Самуил през вековете и десетилетията. Специално бе почетено делото на гръцкия професор Николаос Муцопулос, който пръв идентифицира останките на владетеля. Патриархът отбеляза, че днешният акт е плод и на успешното сътрудничество между България и Гърция, превръщайки се в мост на разбирателство между двете православни нации.
Присъствието на тези свещени кости в храма на Божията Премъдрост е дар, който трябва да ни напомня за древното величие и силата на вярата. Самуил бе описан като верен син на Църквата, който е черпил сили от упованието си в Господ и в светиите, особено в свети Ахилий Лариски. Неговата преданост към християнските ценности остава пример за поколенията.
Завършвайки своето слово, патриарх Даниил призова за вечна памет на благоверния цар. Събитието в София не е просто церемония, а акт на национално себепознание и молитвено общение с един от най-достойните пазители на българската корона. В тишината на храма молитвата за мир и светлина за душата на Самуил прозвуча като завет за бъдещето на България.
