Около 1 милион български граждани на 15 и повече години са реализирали туристически пътувания през първото тримесечие на 2026 г. Броят им е с 6,7% по-нисък спрямо същия период на 2025 г., показват данните на Националния статистически институт. Спадът обаче не означава, че българите са се отказали от пътуванията изцяло. По-скоро той очертава по-предпазливо поведение в най-слабия за туризма период от годината.
Почти четири от всеки петима пътували са останали в България. 78,4% са посетили само дестинации в страната, 17,9% са пътували единствено в чужбина, а 3,7% са съчетали вътрешно и задгранично пътуване. Така основният обем на туристическото движение остава вътрешен, но той е и по-ограничен като разход.
По-малко пътувания, но не непременно по-малък интерес
Средният разход при лично пътуване е 157,51 евро на човек в България срещу 414,01 евро в чужбина. Разликата е повече от два пъти и е важна за разбирането на избора между вътрешна и задгранична почивка. При професионалните пътувания дистанцията е още по-голяма – 160,01 евро средно у нас срещу 662,26 евро в чужбина.
Тези стойности не доказват, че високите разходи са единствената причина за спада, защото изследването не пита хората защо са се отказали от пътуване. Те обаче показват цената на избора: задграничното пътуване изисква значително по-голям бюджет, докато вътрешното позволява по-кратка почивка и по-лесно самостоятелно планиране.
Храната е най-голямото перо в разходите и при двата вида пътувания – 40,1% в страната и 31,2% в чужбина. В същото време 90,3% от личните пътувания са самостоятелни. При пътуванията в България делът на тези без резервация през туроператор достига 93,8%, а при задграничните е 72,8%.
Възрастта променя избора на дестинация
Най-много са пътували хората между 25 и 44 години – 390,5 хиляди, или 38,7% от всички пътували. Това е възрастовата група с най-голямо участие в туристическите пътувания, но не и тази с най-силен интерес към задграничните дестинации.
При хората на 65 и повече години 86,2% от пътуванията са само в страната. Обратната крайност е при младите между 15 и 24 години: 24,8% от пътувалите в тази група са избрали чужбина – най-високият дял сред всички възрастови категории.
„Най-много туристически пътувания както в страната, така и в чужбина, са били с цел „почивка и екскурзия““, посочва Националният статистически институт.
Това означава, че спадът не е свързан с промяна в основната мотивация. Почивката и екскурзията остават водещи – 46,2% от пътуванията в страната и 62,4% от тези в чужбина.
Спадът не се превръща автоматично в тенденция
Данните за второто тримесечие дават основание първият спад да се разглежда предпазливо. Между април и юни 2026 г. броят на пътувалите лица се е увеличил с 4,4% на годишна база. Това подсказва, че резултатът от началото на годината може да е свързан и със сезонността, а не само с трайно свиване на търсенето.
Въпреки това картината остава ясна: българите пътуват най-вече в страната, предпочитат да организират сами почивките си и внимателно ограничават разходите, когато дестинацията е извън България. Туризмът без море – кратките вътрешни пътувания, екскурзиите и почивките у нас – остава най-достъпната форма на туризъм, но през първите месеци на 2026 г. и той е привлякъл по-малко хора.
