България се изправя пред едно от най-сериозните фискални предизвикателства – привеждане на бюджетния дефицит под границата от 3% от Брутния вътрешен продукт (БВП) до 2027 година. Това е ключова стъпка за излизане от процедурата при прекомерен дефицит, в която страната вече официално влезе. Вицепремиерът Атанас Пеканов обясни, че правителството активно разработва мерки за справяне с бюджетната дупка, като една от основните идеи е облагането на свръхпечалбите в определени сектори.
Основната цел за 2027 г. е дефицитът да бъде намален под 3%. Това изисква значително фискално свиване в сравнение със сегашните нива. Успехът на тази амбициозна задача ще зависи до голяма степен от представянето на бюджета през настоящата година. Положителните икономически тенденции, като по-добрия от очакваното икономически растеж и по-високата от прогнозираната инфлация, допринасят за увеличаване на приходите в хазната. Тези фактори вече спомагат за по-нисък дефицит от първоначално предвиждания.
Стартовата позиция в края на 2026 г. ще бъде от решаващо значение за изготвянето на бюджета за следващата година. Колкото по-малка е бюджетната дупка, която ще бъде пренесена към 2027 г., толкова по-малка ще бъде необходимостта от корекции чрез приходи и разходи. Това означава, че ефективното управление на бюджета през настоящата година е ключово за улесняване на постигането на фискалните цели.
България вече е под засилен европейски фискален надзор поради прекомерния си дефицит. Европейската комисия изисква от правителството конкретен план за връщане към допустимите нива. Правителството е поело ангажимент бързо да предложи мерки за овладяване на дефицита, като Бюджет 2027 ще трябва балансира между осигуряването на средства за основни държавни политики и извършването на необходимото фискално свиване.
Един от основните инструменти за генериране на допълнителни приходи е въвеждането на данък върху свръхпечалбите в сектори, които са реализирали значителни печалби през последните години. Вицепремиерът Пеканов подкрепя тази политика, като аргументира, че при нужда от допълнителни средства, е логично тежестта да падне върху бизнеси, които са в по-защитено положение и не могат да се оплачат от лоши финансови резултати. Идеята е да се избегне увеличаването на данъци, които пряко засягат широки кръгове от граждани.
Приоритет ще бъде и поддържането на целеви помощи, а не масови субсидии, особено по отношение на цените на горивата. Правителството не планира въвеждането на тавани на цените, а ще продължи да предоставя подкрепа на конкретни групи. Ако цените продължат да се покачват, обхватът на тези помощи може да бъде разширен, но основният принцип остава насочеността към най-нуждаещите се.
Важен фактор за финансирането на държавните политики през следващите години е и финалното плащане по Плана за възстановяване и устойчивост. България вече е изпратила искането си за петото плащане и очаква оценката на Европейската комисия. Очаква се страната да получи по-голямата част от заявените средства, като евентуални загуби се прогнозират да бъдат минимални и свързани с изпълнението на отделни детайли.
