Историята на Армения е белязана от моменти на огромно страдание и неочаквано избавление. В центъра на един от тези епизоди стои светият Григорий, чийто живот се превърна в символ на непоколебимата вяра срещу жестокостта на властта.
Служейки при цар Тиридат, Григорий се сблъсква с гнева на владетеля заради своите духовни убеждения. Наказанието му е безпощадно – той е хвърлен в дълбока яма, където прекарва цели четиринадесет години в изолация и молитва. В същото време царската жестокост поразява и 37 монахини, сред които е и светицата Рипсимия, които приемат мъченичеството с достойнство.
Съдбата обаче се оказва непредвидима. Цар Тиридат, обсебен от своя гняв, губи разсъдъка си и започва да се държи като диво животно. Никое земно лекарство не може да го върне към нормалния живот, докато съпругата му не сънува пророческо видение. В съня си тя разбира, че единственият път към изцелението на царя е освобождаването на забравения затворник Григорий.
Когато Григорий най-накрая излиза от тъмницата, той не търси отмъщение. Неговите първи стъпки са посветени на почитанието към тези, които са загинали за вярата – той погребва телата на 37-те мъченици. След това, с божествена помощ, той излекува своя бивш мъчител, връщайки му човешкия облик и разум.
Този акт на прошка и чудо се превръща в катализатор за огромна промяна. Цар Тиридат, разтърсен от случилото се, приема християнството и покръства целия си двор. Така Григорий се превръща в Просветител на Армения, водейки целия народ към новата вяра и променяйки хода на историята на страната завинаги.
